— Последва ме в спалнята, пищеше и ме налагаше по гърба. Предупредих я да ме остави на мира, но тя беше като бясна.
— Не сте ли й поискали орален секс?
— Майтапите ли се? Последното нещо, което бих направил, е да си туря оная работа в устата й. Извинете, Ваша чест — изрича Дерек Клемънс през приглушения смях на някои от заседателите.
— Няма да е зле описанието ви да не е толкова цветисто — казва съдията, но веселото пламъче в очите му подсказва на Аманда, че по-скоро се забавлява.
— И все пак нещата приключиха със секс — припомня на свидетеля Аманда.
— Да. — Той невярващо клати глава. — Ние все така правехме. В един момент си разменяме шамари, в следващия вече сме голи и се чукаме като зайци.
— Вие разкъсахте ли й роклята?
Той поклаща глава.
— Тези шевове се разпарят само като ги погледнеш. Карълайн постоянно се оплакваше от това.
— Вие накарахте ли я насила да прави секс с вас?
— В никакъв случай.
Трябва да се прибереш вкъщи, Аманда.
Какво? В никакъв случай.
Аманда си поема дълбоко дъх.
— Как ще обясните следите от ухапвания, господин Клемънс?
Дерек Клемънс проявява здравия разум да си придаде объркан вид. Той също поема дълбоко дъх, обръща се към съдебните заседатели и им разказва своята история.
— След като свършихме със секса, Карълайн пак почна да се нервира. Каза, че заради мен е закъсняла и сега Джесика няма да има време да я подстриже и всичко това било по моя вина. Казах й да млъкне и да ме остави да поспя, но тя отново почна да ме налага. Успях да сляза от леглото и да застана зад нея. Протегнах се да й хвана ръцете, за да не ми посяга, но тя изведнъж ме сграбчи за косата. Косата ми е доста дълга. — Той поклаща опашката си насам-натам, сякаш за да илюстрира казаното. — Тя обаче здравата ме бе уловила и почна да ме скубе. Кълна се, помислих, че ще ми изтръгне косата от главата и почнах да крещя да ме пусне. Но тя, естествено, какво прави? Почва да дърпа още по-силно, ето какво. Адски ме болеше и не знаех как да я накарам да спре. Затова я ухапах. Тя обаче пак не ме пускаше. И затова я ухапах още веднъж. Този път по-силно. Едва тогава ми пусна косата.
— Искате да кажете, че сте я ухапали при самозащита?
— Исках само да я накарам да престане да ме скубе — тъжно отговаря той.
— Какво се случи после?
— После тя грабна телефона и го метна към мен. Аз го улових и го хвърлих обратно към нея. Беше инстинктивна реакция. Нямах намерение да я удрям с него.
— Затворихте ли я в апартамента против волята й?
— Не, по дяволите. На този етап аз вече я умолявах да се пръждосва.
— Какво искахте да кажете, когато сте я заплашили, че ще я „пречукате“?
Дерек Клемънс свива рамене.
— Това бе просто израз. Ако някой от нас двамата се е страхувал, че ще го пречукат, това бях аз.
— Колко сте висок, господин Клемънс?
— Един и осемдесет.
— А колко тежите?
— Седемдесет и пет килограма.
— И се опитвате да ни кажете, че макар да сте с тринайсет сантиметра по-висок и с около двайсет килограма по-тежък от Карълайн Флетчър — продължава Аманда, понеже съзнава, че ако тя не зададе този въпрос, прокурорът ще го направи, — вие сте били този, който се е страхувал за живота си?
— Хей — отговаря със сконфузена усмивка Дерек. — Човек не го убива големината на пищова. А онези гадни малки патрончета.
Заседателите все още се кискат, докато Аманда си взема куфарчето.
— Е, колко време мислиш, че ще се забави журито? — Ели Таунсхенд пита между две хапки от салатата си. Тя е най-близката приятелка на Аманда, въпреки, че рядко се виждат повече от веднъж месечно. Не и толкова дори, откакто Ели и Майкъл се сгодиха.
— Зависи, колко са умни — отговаря Аманда и се чуди дали изобщо някой от заседателите ще се окаже достатъчно умен да си даде сметка, че не е възможно историята на Дерек да се е случила по начина, по който я описа той. Трябваше само да възстановят последователността на събитията, както ги описа обвиняемият и щяха да разберат, че ако наистина Дерек Клемънс е стоял зад Карълайн Флетчър и тя го е скубала по посочения начин, не би било възможно устата му да се намира много по-ниско от раменете й, да не говорим пък да стигне чак до средата на гърба й.
Подобно нещо просто бе невъзможно, освен ако той не е лежал отгоре й.