След обяда Аманда мисли да се върне в офиса, но се отказва. Няма желание да се справя с въпросителните погледи на Кели. Не може да иде и във фитнеса, решава тя, защото Картър Рийз може да е там. Няма смисъл и да се връща в съда. Прекалено рано е. Може да минат часове, дори дни, преди журито да се върне с присъда.
Тя импулсивно скача в старомодния зелен тролей, който се движи напред-назад между улица „Клематис“ и близкия „Сити плейс“, новопостроената Мека от магазини и ресторанти, заемаща няколко пресечки в центъра.
Може да ида на кино, решава на слизане от тролея. Проправя си път през бавно движещата се тълпа към високия ескалатор. Но изглежда, че на всички в Палм Бийч им е дошла същата идея и опашката за мултиплекса е дълга и объркана. Аманда се връща към прехваления търговски център долу и прекарва няколко часа да разглежда разсеяно дългата редица витрини в търсене на рокля за сватбата на Ели. И макар да си харесва една дълга черна рокля, която вижда в дъното на „Бетси Джонсън“, не влиза. Вместо това продължава, като в транс, да върви, после сяда за малко на една празна пейка до големия фонтан в средата на многолюден площад и наблюдава как някакви деца тичат около родителите си, седнали да хапнат на терасата на „Беладжо“ — италиански ресторант, сега обновен, но повече откъм размера на порциите, отколкото откъм качеството на храната.
Срещата с Шон и новата му съпруга я бе разстроила, дава си сметка Аманда, но не знае защо. Пристъп на носталгия, може би. Той беше добър човек, мил. Буквално бе налетяла на него, докато се разхождаше безцелно из претъпкания плаж. После излязоха за по едно питие, след това на вечеря. Откри, че с него се разговаря лесно. А може би просто й се е говорело. На него пък явно му харесваше това, което чува. Поне в началото.
Началото е лесно, мисли си Аманда. Аз съм страхотна в началото.
И накрая също, решава тя и скача на крака, като едва не се блъсва в една възрастна двойка, която внимателно пристъпва по неравната каменна настилка. Решението да сложи край на брака им с Шон бе нейно, точно както по-рано, когато реши да си тръгне от Бен. Не е за нея тази глупост „да остаряваме заедно“. Нито тъпото „докато смъртта ни раздели“. Обичай ги и ги напускай. Това е нейното мото. А винаги е за предпочитане ти да си този, който казва сбогом.
Паляче, чува някой да вика. Тук, Паляче. Оттук.
Аманда рязко обръща глава надясно. Но вижда само група деца, които си играят.
— Тук, пилешки мозък — малко момченце вика на приятеля си. — Не, глупчо. Оттук!
Паляче! Паляче!
Аманда се шмугва в най-близкия магазин, за да избяга от звука, грабва няколко закачалки с дрехи от стенда и се отправя към съблекалните в дъното.
— Мога ли да ви помогна? — пита една продавачка. Изглежда на осемнайсет, същата възраст, на която беше тя, когато се омъжи за Бен.
Дали се е оженил повторно, хрумва й изведнъж.
— Не, не мисля — изрича на глас и потърква чело, за да изтрие Бен от ума си.
— Моля? — пита продавачката — Не искате ли да пробвате тези неща?
— Какво? А, да. Разбира се, че ще ги пробвам. — След минути вече е в потискащата схлупена съблекалня и се оглежда в тясното високо огледало, но вижда насреща си младеещото отражение на майка си.
Здравей, Паляче, казва майка й.
Аманда потръпва. Тя беше на шест години, когато майка й прокле стария господин Уолш, техния съсед, който упорито паркираше колата си точно в средата на общата им алея. Два месеца по-късно нещастникът почина. Ето каква бе ужасната сила на майка й.
А сега още един мъж е мъртъв, мисли си Аманда. Прострелян три пъти, вероятно от близко разстояние. Какво става, мамо? Да не би проклятията ти да не действат достатъчно бързо напоследък?
Паляче, вика майка й иззад вратата.
— Извинете. Какво?
— Питах как се справяте — отговаря продавачката.
— Чудесно — отговаря Аманда, макар че още нищо не е пробвала. — Благодаря ви.
— Вашият телефон ли звъни? — пита отново момичето.
Чак сега Аманда осъзнава, че някъде до нея звъни телефон.
— О! О, да — Бърка в черната си кожена чанта — Ало? — произнася плахо.
Накрая ти писна, нали?
— Какво?
— Току-що се обадиха от съда — осведомява я секретарката й. — Журито се е върнало.