5
— По обвинението в смъртни заплахи какво решихте?
— Намираме обвиняемия за невинен.
— По обвинението в насилствено задържане какво решихте?
— Намираме обвиняемия за невинен.
— По обвинението в сексуално насилие какво решихте?
— Намираме обвиняемия за невинен.
— По обвинението в нападение със смъртоносно оръжие какво решихте?
— Намираме обвиняемия за невинен.
— По обвинението в насилие и побой какво решихте?
— Намираме обвиняемия за виновен.
— Благодаря — казва съдията, разпуска журито и опредеш дата за произнасяне на присъдата.
— Какво стана? — Погледът на Дерек Клемънс се мести от адвокатката му към гърдестата млада жена, с която бе живял и която сега тихо плаче в дъното на съдебната зала.
— Ти беше оправдан по четири от обвиненията.
— Тогава как така ме намират за виновен по петото?
— Защото си я хапал, Дерек — напомня му Аманда.
— Ама аз я и изнасилих — казва той. — А те ме оправдаха по това.
Аманда поклаща глава, полуневярващо, полуотвратено. Като си помислиш, че тя почти бе повярвала на част от историята му.
— Ще се видим отново за присъдата.
— Мислиш ли, че ще ида в затвора?
— Това е първо обвинение, а ти си този, който предимно се грижи за Тифани. По-вероятно е да те сложат на изпитателен срок.
— Кълна се, ще убия тази кучка, ако ида в затвора.
— Чудесно. Само не забравяй да си намериш друг адвокат. — Аманда премята чантата си през дясното рамо и се отправя към изхода на залата. Дерек Клемънс върви по петите й.
— Хей, почакай. Мислех си, че бихме могли да пийнем по нещо. Да отпразнуваме.
Аманда не си дава труда дори да забави крачка.
Пълната луна я следва, докато кара на север по „Конгрес“. До нея на предната седалка на тригодишния й тандъбърд кабрио лежи току-що купената бутилка скъпо червено вино. Тандъбърдът беше подарък от Шон за четвъртата им и, както се оказа, последна годишнина. Виното бе подарък за самата нея. В крайна сметка, не беше ли помогнала светът да стане по-удобно място за отвратителните канибали?
— Вършех си работата — напомня си тя и завива наляво по Четирийсет и пета.
Не е нейна вината, че Дерек Клемънс е толкова убедителен лъжец. Не е нейна вината, че Карълайн Флетчър е своят най-лош враг. И в най-хубавите си времена правосъдната система е една хазартна игра, ето защо добрият адвокат винаги е за предпочитане пред добрата кауза. Невинните често страдат; виновните редовно остават на свобода. Но за щастие Аманда знае, че с времето отделните лица се преливат едно в друго. До утре сутринта тя дори няма да си спомня как изглежда Карълайн Флетчър, докато плаче в дъното на залата. С малко повечко късмет и вино за празнуване. Аманда потупва бутилката на черната кожена седалка. Новият ден ще докара нова партида бандити до бюрото й, които да защитава. Възползвай се от своя шанс. Отървавай ги; отмятай ги.
Преди да се преустрои в дясната лента, Аманда поглежда в огледалото и вижда очите на майка си да надзъртат. Някои лица не се забравят толкова лесно, предупреждават я тези очи.
Тя бързо се включва в движението и засича един бял лексус. Шофьорът рязко се отклонява и размахва юмрук в безсилно възмущение. Накъде си мислиш, че си се забързала така, заканва й се юмрукът му, а Аманда със зяпнала уста оглежда гъстите редици коли, отправили се на север.
Магистралата, както обикновено, е задръстена от коли. Уморени служители, прибиращи се от работа, безцелни туристи, в търсене на поредното страхотно местенце, боси тийнейджъри с фалшиви лични карти, упътили се към най-нашумелия бар, старци, които би трябвало още преди години да са подновили шофьорските си книжки, дето не знаят къде се намират, камо ли накъде са тръгнали. Типична петъчна вечер през февруари. Някъде напред вероятно е станала катастрофа, ако се съди по задръстването и бавната скорост на колите. Аз съм си виновна, мисли си тя и поглежда часовника на таблото. Почти седем. Не трябваше да стои толкова до късно в офиса след съда. Не трябваше да се бави толкова в магазина, докато избираше виното. Не трябваше да избира магистралата в седем часа в петък вечер през февруари. Обикновено тя взима пътя от офиса до дома си за двайсет минути с колата, но сега ще има късмет, ако се прибере до осем. Обляга глава назад. Няма смисъл да се пръска от нерви заради нещо, което е извън нейния контрол.