Тази философия върши работа около двайсет минути, после вече Аманда е на път да експлодира.
— Добре, достатъчно. Раздвижете се, хора. — Взира се в млечножълтата луна отгоре, сякаш засмяното лице, изобразено на нея, е някак отговорно за злата й съдба. Пълнолунието е опасно време, тя знае това. Поглежда към съседната кола. Някаква жена в розов пуловер говори по телефона.
Мога да се обадя на някого, решава и посяга към чантата си. Но не е сигурна на кого точно да се обади. На Ели ще й се стори странно, ако я чуе два пъти за един ден, а и смътно си спомня, че Кели й бе споменала, че ще вечеря у родителите си.
— Ели и Кели — Аманда произнася на глас и имената сякаш се търкулват от езика й. — Ели и Кели. Кели и Ели. Доста сме се смели с Ели и Кели. — Браво. Напълно се видиотих, мисли си Аманда и решава да звънне на приятелката си Ванеса. — Да, бе. Да звънна на Ванеса. Не сме се чували — от колко? Две години? — Или пък на Джуди Нелман? Виждаха се с нея и съпруга й на всеки няколко седмици, докато беше омъжена за Шон. И онази, другата жена, която се омъжи за приятеля на Шон, Брайс Хол? Как ли се казваше? Една, Ема, Емили? — О, да, приятелите на Шон сигурно душа дават да ме чуят.
Защо продължава да си мисли за Шон? Само защото се натъкна на него на обяд? Той и друг път се е появявал неочаквано. Веднъж в центъра „Кравиц“, преди няколко години. Тогава все още беше доста сърдит, въпреки че тя не бе поискала нищо при развода им. Той все пак се бе направил, че не я вижда и се бе шмугнал в мъжката тоалетна точно, когато отиваше да му каже здрасти. Бе прогонила от ума си този инцидент, без да му обръща внимание. Когато нещо е свършило, то е свършило и край. Очи, които не се виждат, се забравят. Нали това винаги е бил нейният девиз?
Разбира се, Дженифър и тя трябваше да влезе в картинката. Дженифър, с прасковения си тен и дълга лъскава черна коса. И издут корем.
Издут корем, издут корем, издут корем.
Това ли я извади чак толкова от равновесие?
Това можех да бъда аз, напомня си тя. Аз съм тази, която не искаше да има деца. Аз съм тази, която каза, че не съм създадена да бъда майка. Ти би била страхотна майка, каза й Ели на обяд. Със сигурност. Точно като собствената й майка — жена, чиито майчински инстинкти се проявяваха по два начина: безразличие и гняв. Колкото и да е странно, Аманда винаги бе предпочитала гнева.
Отново поглежда към жената с розовия пуловер. Тя й се усмихва и продължава да говори по телефона.
Последния път, когато Аманда видя майка си, тя носеше блуза в почти същия нюанс на розовото. Късата й медноруса коса бе прясно измита и гладко фризирана, както винаги. Всъщност Аманда не си спомня случай, когато майка й да не е изглеждала сякаш току-що излиза от салон за красота. Дори ако бе пияна като мотика и се блъска навсякъде, косата й винаги е била в идеално състояние.
Какво е направила този път?
Това наистина не ме засяга.
Кого е убила?
Това не е мой проблем.
Тя ти е майка.
Вече не.
Аманда прогонва образа на майка си с махване на ръка, сякаш отпъжда досадна муха.
— Ако обичате, можем ли вече да започнем шоуто по този път? — отправя молба към другите шофьори и колите милостиво потеглят по-бързо. — Благодаря ви — казва на усмихнатото лице на луната.
Четирийсет минути по-късно вече си е вкъщи.
— Здрасти, Джо. — Махва на портиера.
— Попаднали сте в задръстването на магистралата?
— Точно така.
— По радиото казаха, че е станала катастрофа на изхода за Ривиера бийч.
— Отстрани на пътя още имаше полицейски коли — казва му Аманда.
— Компания ли очаквате? — Той кимва към бутилката вино в ръката й.
Аманда усеща как гърбът й се стяга. Любопитство ли долавя в гласа му или неодобрение?
— Тази вечер не.
Той се усмихва.
— Е, приятна вечер.
— И на теб.
Просто се мъчи да поддържа някакъв разговор, казва си в асансьора, доволна, че до петнайсетия етаж не се случва нищо особено. Без ненужни спирания. Без бивши любовници. Нито подозрителни съпруги.
— Само аз и моята бутилка — изговаря към празния коридор, когато вратите на асансьора се отварят. Пъргаво стига до апартамента си в ъгъла, като едва не се спъва в парче червена тапицерия, отлепила се от стената с цвят на слонова кост. Сутринта трябва да се обади на домоуправителя и да му каже да прати да я оправят, преди някой да е пострадал. Не би искал някой амбициозен млад адвокат като нея да го съди.