За щастие — или за нещастие, както й се струва сега — някой я забеляза, че спи и я сбута навреме, за да я събудя за полета й. Тя скочи в самолета, точно преди да се затворят вратите, натъпка си сака във вече препълненото багажно отделение над седалките, след което самата се натъпка на средното място от предпоследната редица. Тъкмо си напомняше, че на харизан кон зъбите не се гледат, когато пилотът съобщи, че поради малък технически проблем ще се забавят десетина минути. Десетте минути се проточиха на двайсет, после трийсет и накрая станаха петдесет. На Аманда й ставаше все по-горещо и неудобно в черното вълнено палто. Но сега вече се движеха по пистата, явно, какъвто и да е бил проблемът, вече бе решен.
— И тръгваме на далечен път — шепне си тя, докато самолетът се издига във въздуха. Сграбчва силно облегалките за ръце, опитва се да не се паникьоса. Бяха минали осем години от последния й полет със самолет. Дори и през медения си месец с Шон се качваха на кораби, не на самолети. Карибски круиз, с тъга си припомня тя и се сеща, че двамата с Бен изобщо не бяха карали меден месец.
Отпъжда образа на Бен от ума си. Ще го види съвсем скоро.
— Запази ми стая в хотела на местопрестъплението — беше го инструктирала по телефона сутринта. — Ще ти се обадя веднага, щом се настаня.
Момичето до Аманда пука балони от дъвка в бърза последователност и звукът е като от изстрели на малък пистолет. Какъв ли пистолет е използвала майка й, за да застреля мистериозния непознат, пита се Аманда и усеща как тялото й под тежкото палто се покрива с хладна пот.
Един забравен образ се появява и израства бързо като плевел, преди Аманда да успее да го изкорени. Вижда себе си като дете, как тършува в гардероба на майка си, в търсене на чифт модерни обувки заострени с високи токове, за предпочитане сребърни или златни, да са подходящи за принцеса-вълшебница, но намира само обикновени, ниски, черни и кафяви, подредени в дъното. После поглежда нагоре и на рафта над закачалките с дрехи, вижда кутия. Решава, че там майка й държи най-специалните си обувки, които стават за принцеса. Изтичва в кухнята, взима малката стълба, облегната до плота, връща се в стаята на майка си, качва се на последното стъпало и протяга ръце към кутията. Пръстите й дращят по нея, без да могат да я хванат, но накрая успява да я събори. Кутията пада на земята като едва не я улучва по главата, прекатурва се някак особено по килима, капакът й пада и съдържанието се изсипва в краката й.
Пистолет, ахва сега Аманда, както сигурно е ахнала и тогава. Малък, черен и неочаквано тежък.
Тя вижда как тогава взима странния обект в ръцете си, преобръща го насам-натам, повдига го до носа си и вдишва студената миризма на метал. Внезапно майка й се появява на прага, крещи и размахва ръце, като пощуряла марионетка и изтръгва пистолета от ръцете на Аманда. Детето избягва ужасено в коридора. По-късно, когато отива в стаята на майка си да се опита да й обясни, майка й гледа вторачено през нея, сякаш не съществува.
Следващият път, когато Аманда се прокрадва в стаята на майка си да надникне в гардероба й, кутията вече не е там. Нито пък някога попада отново на съдържанието й. Един въпрос остана незададен през годините: за какво й беше на майка й пистолет?
А сега се яви допълнителен: същият пистолет ли бе използвала, за да застреля Джон Молинс?
— Кой по дяволите е Джон Молинс? — пита на глас Аманда.
— Извинете. На мен ли говорите? — Мъжът до нея я гледа с топли кафяви очи.
— Какво? О, не. Съжалявам. Просто си говорех сама. Не исках да ви обезпокоя.
— Няма проблеми. И аз правя така през цялото време. — Погледът му се връща към книгата.
Аманда се улавя, че изучава профила му. Приятно лице, решава тя. Не точно красиво. Но не и некрасиво. Издължен нос, високи скули, пълни устни, силна челюст. Мили очи, мисли и й се ще отново да ги обърне към нея.
— Хубава ли е тази книга?
— Какво?
— Изглеждате твърде завладян от книгата.
— Не е лоша.
— Само толкова? — Защо ли притеснява горкия човек? Явно не си пада по по-продължителни разговори. Не му трябва да го разсейват и забавляват. Не неговата майка е застреляла непознат във фоайето на хотел „Четири сезона“.