На шестнайсет Пери Сингълтън вече беше от ония момчета, от които майките пазеха дъщерите си — хубав, арогантен, див. Аманда го беше виждала да се перчи из коридорите на колежа „Джарвис“, чувала бе и слуховете за сексуалните му достойнства, както и мълвата, че си водел подробен дневник за всички завоевания, включващ комбинации от червено мастило, точки и златни звездички. Знаеше също така, че той не се притесняваше да споделя тази информация с приятелите си. Често бе виждала наскоро зарязани от него момичета да плачат в съблекалните. Всяка от тях си бе въобразявала, че е по-различна, тази, която ще го промени, ще му върне здравия разум и той ще й падне на колене.
Аманда не страдаше от подобни илюзии, дори на четиринайсет. Тя нямаше нито намерение, нито желание да променя дяволитата жаба в някакъв досаден принц. Онова, към което се стремеше — всъщност всичко, към което се стремеше — бе да бъде оценена най-високо в неговата скала. Искаше и червено мастило, и точка, и златна звезда.
Така че, когато във вилата той застана зад нея и опипа шортите й отзад, тя нито го цапна, нито се направи на шокирана или недостъпна. Вместо това се обърна и сама притисна длан към предницата на дънките му, след което му каза, че след като Клер заспи, ще се промъкне в стаята му, да бъде готов.
Той не изгуби много време в предварителната любовна игра, което чудесно устройваше Аманда, понеже припряното му опипване й се стори по-скоро дразнещо, отколкото вълнуващо. Тя почти нищо не почувства първия път, когато той проникна в нея. Болеше, но не чак толкова, навярно понеже цялата работа продължи не повече от минута. Той нямаше вид да е забелязал, че й е за първи път. А може и да е забелязал, но не му пукаше, което също беше добре дошло за Аманда. Не й трябваше много време да разбере какво харесва Пери, а то бе почти всичко, което включваше пениса му, пък и бе гледала достатъчно филми, за да знае какви движения да прави и кога да ги прави. Нямаше значение, че самата тя не изпита кой знае какво удоволствие от акта. Личните удоволствия нямаше да й донесат нито точки, нито златни звезди.
Достатъчно е да се каже, че Пери Сингълтън беше разбит, когато два месеца по-късно тя го заряза.
Без забавяне се прехвърли на Рони Лейтън, последван в бърза последователност от Фред Кунс, Норман Маколиф, Били Кравиц и Спенсър Уот. Всичките преди шестнайсетия й рожден ден.
Кен Урбах, Джереми Уолбърг, Ян Фицхенри, Брайън Кесълман, Лари Бъртън, Стюарт Магилни, и поне още пет-шест момчета, се нареждаха преди седемнайсетия й рожден ден.
И тогава тя най-накрая намери подходящия.
Аманда се изопва назад и гледа покрай тийнейджърката, която сега дреме на мястото си, като челюстта й остава странно активна и дъвче дори и насън. Вижда в стъклото на малкия прозорец на самолета отражението на Бен Майерс. Очите му са с цвят на горчив шоколад, а бузите му дращят от наболата брада. Носи най-тесните и окъсани дънки, които някога е виждала, а дългата му черна коса мирише на бира и марихуана. Не иска от никого нищо, това твърди на всеки, който е склонен да го слуша. Хората са лицемери; успехът е гадост; стабилността е за цициите. Само че той не казва „циции“, а „цици“ и Аманда се улавя, че се възбужда от думата.
Чудно ли е, че се откриват един друг? Че се привличат взаимно като противоположните страни на магнит? Че се хвърлят през глава в обятията си?
— Родителите ми са такива загубеняци — споделя една нощ той. — Нямат си и представа какво ме вълнува.
— Моите дори не знаят, че съществувам — признава на свой ред тя и си мисли, че е за предпочитане да не те разбират, отколкото да не те забелязват.
— За тях съм като лоша новина — казва той.
Командирът съобщава по високоговорителя, че почват да се спускат към Торонто. Аманда усеща болезнено пукане в ушите и й хрумва да помоли момичето до нея за парче дъвка, но се бои, че тя може просто да й откъсне от дъвката в устата си, затова само се намръщва и не казва нищо.
— Нещо не е наред ли? — пита Джерод Шугър.
Аманда сочи към ушите си.
— Опитайте се да преглъщате.
Това, което се опитва Аманда, е да не долавя нищо сексуално в гласа му и бързо преглъща няколко пъти, но облекчението е незначително. Внезапно се сеща, че най-опасните моменти при полетите са при излитане и кацане и здраво стисва облегалките за ръце.