— Не останах с впечатление, че сте паникьорка — усмихва се Джерод Шугър.
— Просто съм пълна с изненади.
— Обзалагам се, че сте. — Този път той не отклонява погледа си.
Аманда чувства, че мъжът се кани да й предложи да вземат заедно такси или може би да се срещнат по-късно за по питие, но той не казва нищо и този път тя отклонява поглед. Отново поглежда към прозореца и гледа как заобикалящите ги облаци постепенно се претопяват в белоснежния пейзаж долу.
— Изглежда като че ли е друга планета — промърморва тя и си мисли, че мястото е точно това.
Тийнейджърката до нея внезапно се завърта на мястото си.
— Толкова се вълнувам — съобщава на Аманда, сякаш двете са приятелки, които не са се виждали от дълго време. — Не съм виждала приятеля си от шест месеца. Учим в различни колежи и сега е първият път, когато двамата ще бъдем в един и същи град по едно и също време. Добре ли изглеждам? — Тя приглажда коса и очаквателно се взира в Аманда, а челюстта й ожесточено дъвче.
— Може би, би могла да минеш и без дъвката — предлага Аманда.
Момичето незабавно изплюва смачканото розово топче в дланта си.
— Забравих, че е в устата ми. — Киска се. — Гадост. Няма за какво да я пазя. — Пуска я в торбичката за повръщане. — Така по-добре ли е?
— Много по-добре.
— Благодаря. Толкова съм нервна. Мисля, че трябва да се изпикая. — Разкопчава си колана и се мъчи да се изправи.
— Мисля, че трябва да си останете на мястото, докато се приземим. — Аманда й посочва надписа над главите им, който гласи: „Затегнете коланите“.
— Застреля ме — казва момичето и сяда обратно.
Аманда тутакси се сеща за майка си.
Веднага, щом се приземяват, Шугър смъква чантата на Аманда от багажното отделение, помага й да си облече палтото, а ръцете му се забавят на раменете й малко повече от необходимото.
— Ще бъда в конферентен център „Метро“ до четвъртък — казва й той. — Ако ви остане свободно време, защо не ми се обадите?
7
Пътят от самолета до канадската митница е безкраен. Аманда бавно се предвижва по дългия коридор, издутият й черен кожен сак тежи на дясното й рамо и тя си мисли, че нямаше да е лошо да си купи един от онези хитроумни куфари на колелца, каквито с лекота дърпат останалите хора. Само че какъв би бил смисълът? Колелцата означават скорост, а скоростта — че бърза да стигне до целта си, а на нея всъщност й се иска изобщо да не отива там.
Стъпва на дълъг ескалатор и започва още едно спускане. Долу се смесва със стотици хора, които, подредени в поне десетина дълги опашки, очакват реда си за канадската митница. Чува една жена да се оплаква, че поне два огромни самолета са капнали по едно и също време, свалили са пътниците си едновременно, което означава, че сигурно ще мине час, докато им дойде редът. Аманда свива рамене. Навярно е единственият човек в тълпата, който се радва на неприятната новина. Оглежда се за Джерод Шугър и й се струва, че го забелязва на една опашка с привлекателна дама на неговата възраст, но когато поглежда на другата страна, отново го вижда, този път оживено да говори по телефона си. Докато прави няколко бебешки крачки напред, на Аманда й хрумва, че Джерод Шугър притежава едно от ония лица, които винаги изглеждат познати. Хрумва й също, че макар да бе седяла до мъжа през голяма част от следобеда и активно бе флиртувала с него, тя действително няма представа как изобщо изглежда той и че навярно няма да може да го познае, ако реши да приеме неговото предложение и да му се обади в хотела.
Въпреки масата хора и мрачните прогнози, опашката се придвижва сравнително бързо и след половин час Аманда се озовава най-отпред.
— Цел на посещението ви? — излайва митничарят на двойката пред нея.
— Бизнес — отговаря съпругът.
— За удоволствие — казва жена му.
Е, кое от двете, на Аманда й се иска да попита и поглежда към формуляра в ръката си. Изсмива се на глас, когато вижда, че е отбелязала „За удоволствие“. Би трябвало да има графа „Задължение“, мисли си тя. Или „Поради виновност“. А защо не „Майка-убийца“?
— Госпожице? — произнася глас някъде до нея.
Усеща потупване по рамото.
— Вие сте наред — казва мъжът зад нея и я насочва с глава.
Аманда кима. Докато подава паспорта и декларацията на служителя, сърцето й лудо препуска, сякаш е нелегален имигрант, който се опитва тайно да се промъкне в страната.