— Госпожо Травис — казва непознат глас, — рум сървисът е. Забравихме да ви питаме какви картофи ще желаете с пилето.
Остро чувство на разочарование пронизва гърдите на Аманда.
— Какъв е изборът?
— Имаме пържени картофи, печени, пюре и огретен.
Тя свива рамене.
— Печени.
— С масло, сметана, праз, или бекон?
Има ли значение, по дяволите?
— С всички тези.
— Благодаря. Ще ви го доставим възможно най-бързо.
Аманда оставя слушалката, отново отваря кранчето с горещата вода и гледа, докато ваната се напълва почти догоре. От повърхността й се издига пара. Тя внимателно влиза вътре, ляга и затваря очи, а кожата й се зачервява.
— Какво ти става? — пита се Аманда. Водата се вмъква между полуотворените й устни. От какво си разстроена — от това, че майка ти хладнокръвно е убила човек или от това, че бившият ти съпруг не те покани на вечеря?
Обръща се на една страна. От движението й водата се разплисква над ръба на ваната и се разлива на пода. Не ставай смешна, хока се тя. Не изпитвам интерес към Бен Майерс. Той е част от едно минало, от което нямах търпение да избягам. Минало, от което се махнах. Минало, в което той някак си успя да ме придърпа обратно. Ето от какво съм толкова разстроена и се чувствам несигурна. Няма нищо общо с него. Абсолютно нищо.
Само че трябваше ли да се показва на летището така, като рицар в блестящи доспехи, по дяволите? Трябваше ли да изглежда толкова добре?
Аманда усеща внезапно напиращите сълзи и рязко се изправя. Потоци вода отново се разплискват извън ваната. Разкъсва хартиената обвивка на сапуна и яростно започва да търка ръце и крака, да прокарва благоуханното блокче по гърдите и корема си. Опитва се да не обръща внимание на сълзите, които вече се стичат по страните й, залъгва се, че те се дължат на влязлата в очите й пяна. Избърсва ги с опакото на ръката си и наистина чувства острото щипане от сапун. Добре, мисли си. Нещо истинско, от което да плача.
Притиска една хавлия към затворените си клепачи, докато не почва да вижда малки сиви квадратчета, подобни на кръстословица. И тогава кръстословицата избухва в поредица от образи: Бен излиза с нея от нощен клуб, откъдето са я изхвърлили, понеже барманът не се върза на фалшивата й лична карта. Тогава Бен я целува силно по устните, преди дори да й е казал името си.
Косата на Бен пада в очите му, докато прониква ритмично в нея, цялото му тяло блестящо от пот. Голото тяло на Бен, докато спи до нея. Леката му усмивка, когато се събужда и отново посяга към нея.
Беше им толкова добре заедно.
Преди той да почне да бърка секса с любов.
— Не! — вика сега Аманда и клати глава. От косата й изскачат пръски вода, като от козината на куче. — Минала съм го това.
Само дето все прави точно така, мисли си тя, докато увива около себе си дебела бяла хавлия и излиза от ваната. Винаги е използвала секса като оръжие, панацея, начин да запази дистанция, да не изпуска контрола. Засмива се. Интимността като заместител на интимността. Не беше ли я обвинил Шон точно в това?
Аманда нахлузва дългия бял хавлиен халат, подсушава с кърпа косата си и се връща в стаята. Навън продължава да вали сняг. На телевизионния екран едри млади мъже продължават да се пързалят.
— Айсинг! — крещи коментаторът, каквото и да означава то.
Само минута след ваната, която още изпуска пара, на Аманда вече й е студено. Поглежда часовника до леглото. Има поне още половин час, преди да пристигне вечерята. Тя неохотно взема служебния плик от бюрото и го отнася до леглото, отмята кувертюрата на цветя и пъхва краката си в искрящо белите чаршафи.
— Мога поне с това да приключа.
Разкъсва го и чак после вижда, че не е залепен. Изважда изрезки с вестникарски статии. „ЖЕНА ЗАСТРЕЛВА МЪЖ В ПРЕТЪПКАНО ХОТЕЛСКО ФОАЙЕ“ — крещи едното заглавие. „УБИЙСТВО В ХОТЕЛ «ЧЕТИРИ СЕЗОНА»“ — съобщава друго. Трето: „ЖЕНА СЕ ЦЕЛИ В ТУРИСТ“
— Страхотно. — Аманда упорито се взира в зърнестата черно-бяла снимка на мъжа, идентифициран като Джон Молинс и намира, че е точно такъв, какъвто Бен го бе описал — мъж на средна възраст с мустаци. Обикновен във всяко отношение, освен в едно — бил е прострелян и убит от жената на съседната снимка.