Аманда моментално застава на колене до леглото и издърпва тежкия телефонен указател на Торонто от най-долното чекмедже на нощното шкафче. Сяда, както е гола, на плюшения килим и разлиства страниците, докато не стига до буква „М“. Погледът й бързо се плъзга по имената Малкълм, Малая и Малик, после Молин, Молинг и Молинос.
— Молинс! Да! — виква тя и преброява общо шестима с това име.
Страхотно. А сега?
— Помисли.
Според Хейли Молинс, освен покойната си майка, Джон Молинс не е имал други роднини тук. Няма причина да си мисли, че някой от шестимата Молинс, изброени в указателя, по някакъв начин ще са свързани с убития.
Само дето госпожа Молинс съвсем не беше склонна да обсъжда защо семейството й е избрало да почива в Торонто посред зима и само упоритото ровене на Аманда изкара на бял свят причината за посещението им. Така че, може би имаше още нещо, което Хейли Молинс бе премълчала.
Или което не знае.
Аманда обаче знае със сигурност едно: майка й е застреляла Джон Молинс по някаква причина.
Човек не се мотае наоколо да застрелва напълно непознати хора.
— Точно така — Аманда имитира елегантното британско произношение на Хейли. Взира се в списъка с имената — Молинс, А. Молинс, Харолд; Молинс, Л… — О, боже, ваната! — В коридора вече се стеле гъста мъгла, докато Аманда си пробива път през парата да спре водата, която прелива от ръба на ваната. — Не-е — умолително произнася тя и се опитва да попие водата с всички налични кърпи, когато вижда съблечените си по-рано дрехи, подгизнали на пода. — О, страхотно. Направо страхотно.
Отнема й десет минути да оправи бъркотията и да изстиска пуловера и панталоните си. Простира ги на душа да съхнат, но подозира, че вече са похабени. Нали нарочно все си купува дрехи с етикет „Само сухо пране“?
Увива се в белия хавлиен халат, великодушно предоставен от хотела и се връща в стаята. Телефонният указател лежи разтворен на пода.
— Нямам време за експерименти — казва му тя и го затваря. — Утре си тръгвам. — Или може би във вторник, поправя се, пак отваря указателя и гледа как листите се посипват един върху друг и колоните с имена се смесват в една безформена сива маса. Нищо не пречи да остане поне докато майка й (от всички майки, точно нейната!) се признае за виновна и я затворят до края на живота й.
к, л, м…
Малкълм, Малая, Молинос…
Човек не се мотае наоколо да застрелва напълно непознати хора.
Молинс.
Кой, по дяволите, е Джон Молинс?
Полицията може и да няма нужда да узнае отговора, мисли си Аманда, но тя има.
Молинс, А.; Молинс, Харолд; Молинс, Л…
Вдига телефона и набира първия номер. Чуди се, какво за бога, ще каже на Молинс, А.
— Свързахте се с Алан и Марси — започва записът. — Или сме на работа, или разхождаме кучето, или се храним…
Аманда затваря и набира следващия номер.
— Свързахте се с жилището на семейство Молинс. В момента не можем да ви се обадим, но ако оставите името и номера си, както и подробно съобщение след сигнала, ще ви се обадим възможно най-скоро.
— И колко точно подробности бихте искали? — пита Аманда, докато затваря телефона и набира номера на Молинс, Л.
— Ало — на третото позвъняване отговаря някакъв глас. Гласът е млад и мъжки.
— Здравейте, казвам се Аманда Травис и…
— Ха-ха. Майтапя се — прекъсва я гласът. — Аз съм Лени Молинс, а това е запис. Ако нямате какво друго да правите, оставете името и номера си след сигнала.
Може и да има какво да се каже относно застрелването на напълно непознати хора, минава й през ум и Аманда преминава към четвъртото име. Изслушва и четвъртия запис. Този път той първо е на английски, после на развален френски. Чуди се къде ли са всички Молинсови, възможно ли е да са се събрали на някое мащабно семейно събиране. Може би на бдение на Молинс, Джон, мисли си тя и се обажда на петия номер от списъка: Молинс, Р.
— Ало — казва жената, която вдига незабавно.
В продължение на няколко секунди Аманда не казва нищо, сякаш очаква нов изблик на груб смях. Ха-ха. Майтапя се.
— Ало — повтарят отсреща. После: — О, майната ти.
Линията прекъсва. Аманда бързо набира отново. И отново й отговарят почти на момента.
— Някакъв проблем ли имаш? — Вместо „ало“ казва жената.
— Госпожа Молинс?
— Госпожица — поправят я.