— И какво точно да им кажа?
— Точно каквото и на мен.
Рейчъл Молинс клати глава.
— Полицаите са по-упорити и от теб. По дяволите, аз отидох при копелетата преди двайсет и пет години, веднага, след като Джони изчезна. Умолявах ги и настоявах да намерят брат ми и знаеш ли какво ми отговориха? „Не се тревожи за Джони. Ще се появи. Черен гологан не се губи.“ — Тя глътва виното си. — Те не ми помогнаха тогава. Защо аз да им помагам сега? Пък и това няма да върне Джони. Закъснели сме с двайсет и пет години.
Аманда довършва виното в чашата си и приема предложението на Рейчъл да й налее още.
— Не е ли възможно, само възможно — бавно започва тя, — застреляният всъщност да е твоят брат? — Бърза да продължи, преди Рейчъл да възрази: — Ти сама каза — минали са двайсет и пет години. Хората доста се променят за четвърт век. Остаряват, напълняват, пускат си мустаци.
— Но не изчезват безпричинно.
— Може и да е имал причина. Ти каза, че вечно се е забърквал в бели. Може да си е навлякъл нещо на главата и да е трябвало бързо да напусне града. Може да е решил, че е по-добре да не ти казва нищо. Може да е решил да започне начисто. Може евентуално да се е преместил в Англия, да си е отворил малък магазин, да се е оженил, да е създал семейство…
— Не се е оженил и не е създал семейство.
— Откъде си толкова сигурна?
— Защото брат ми беше гей — казва Рейчъл и си налива втора чаша вино. — И моля те, не ме убеждавай, че гейовете често се женят и създават семейства, защото зная това. Но също така зная, че мъжът, застрелян от твоята клиентка, не е моят брат.
— Тогава е някой друг, на име Джон Молинс — внезапно на Аманда й се завива свят. Нищо чудно, казва си тя, и поставя чашата си на пода. Въртяха се в кръг.
Настава дълго мълчание.
— На колко искаш да се обзаложим, че в паспорта на Джон Молинс пише, че рожденият му ден е на четиринайсети юли?
Аманда не казва нищо. Някакво стягане под лъжичката й подсказва, че ако приеме облога, ще загуби.
— Виж, ти каза, че представляваш жената, която е застреляла копелето. Защо просто не я попиташ в кого точно е мислела, че забива тези куршуми?
Мислиш, че аз съм упоритата, така ли, на Аманда й се иска да извика.
— А какво ще кажеш за този приятел, с когото се е хванал брат ти? Джони спомена ли името му?
Рейчъл клати глава.
— Наричаше го Тюрк. Явно е било някакво умалително.
— Мразя умалителни имена — измърморва Аманда.
— Аз също. Но това вино ми харесва. Искаш ли още една чаша?
Аманда вдига празната си чаша и я протяга за още.
— Благодаря — казва тя и набързо отпива няколко глътки. — Навярно трябва да си тръгвам и да те оставя да си стягаш багажа.
— О, няма да ходя никъде. Казах, че ще пътувам, само за да ви накарам да си размърдате задниците. — Рейчъл отива до гардероба и взема палтото на Аманда — Достатъчно ли ти е топло с това нещо? Струва ми се рехаво.
Докато пъхва ръце в ръкавите, Аманда си мисли, че това описание пасва на голяма част от живота й в момента.
— Добре съм, благодаря. — Отваря вратата и излиза в коридора. — Още веднъж благодаря за виното.
— Аманда — вика я Рейчъл, когато вече е на път към асансьорите в дъното на коридора. Името й се закача за гърба и я дърпа като рибарска въдица. — Ще ме уведомиш, ако се окажа права за четиринайсети юли, нали?
Вратата на един от асансьорите се отваря и Аманда влиза вътре.
Две неща, за които Аманда е благодарна: 1) камериерката е подсушила пода на банята, сменила е хавлиите и в общи линии е възвърнала първоначалния вид на стаята и 2) не е отнесла чашата й с вино.
Тя поглъща виното и се колебае дали да се обади на Бен. Няма да се зарадва особено, когато научи за приключенията й. Какво си направила? — почти го чува да вика. Какво си направила? Достатъчен гаф допусна, като отиде да се види с Хейли Молинс, без неговото разрешение, но това последно изпълнение, да хукне сама да разпитва някаква жена, която по всяка вероятност не е нищо повече от смахната пияница, е, това вече беше върхът. Къде й остана здравият разум? Можеха да я убият, за бога. Не й ли беше казал да си поръча рум сървис, да се изкъпе и да си легне?
— Опитах — слабо се оправдава тя, довършва си виното, приседнала на ръба на ваната, после се пресята към кранчето на горещата вода. — Ако не успееш първия път — киска се Аманда. Между двете й уши сякаш се плиска голяма локва вино и нарушава и бездруго крехкото й равновесие, докато изхлузва пуловера си през главата и влиза в стаята. След малко вече е гола и стои пред телефона. Много съм пияна, дава си сметка сама.