— Тук е Бен Майерс. Точно сега не съм вкъщи, но ако оставите името и номера си след сигнала, ще ви се обадя възможно най-скоро. Благодаря и не забравяйте да изчакате сигнала.
Не е ли точно в стила на Бен да си помисли, че тя не знае как работи гласовата поща, сякаш има човек, дето да не знае, че трябва да изчака сигнала.
— Ами, здравей, Бен Майерс — казва Аманда, преди сигналът да прозвучи. — Ох, май не слушам добре, а? — Смее се и изчаква сигнала. — Ами, здравей, Бен Майерс — казва отново. — Обаждам се — защо се обаждам? — а, да, обаждам се да се извиня, защото по всичко личи, че бях лошо момиче и не направих, каквото ми каза. Каквото и да беше то. Не си спомням. Но да се надяваме, че ще се сетя, докато получиш това съобщение и ми се обадиш. Чу ли ме? Да ми се обадиш. Важно е. Така мисля. — Отново се засмива, а сигналът я прекъсва по средата на последната дума. — Е, това беше доста грубо — казва, докато поставя слушалката на мястото й. — Даже не ми остана време да му кажа да предаде много поздрави на Дженифър. Много поздрави на Дженифър — вика по посока на телефона и в същия момент чува приглушен шум от вода в банята. — О, не!
Препъвайки се, Аманда се втурва към банята и се мята към ваната точно в мига, когато водата се кани да прелее. Пъхва ръка във врялата вода и издърпва тапата.
— Мамка му! Пари! — Нивото на водата тутакси започва да спада. Аманда размахва ръка, зачервена от лакътя надолу, в опит да я разхлади. Чака, докато водата спадне още малко, пак слага тапата и пуска студена вода. — Май някой е пил малко повечко — измърморва, влиза във ваната и прогонва тихото гласче, което й напомня, че напоследък това взе да й се случва доста често. — Това са специални обстоятелства — казва тя, спомняйки си думите на Рейчъл. — Мъжът, наричащ себе си Джон Молинс, си е получил заслуженото.
Мъжът, наричащ себе си Джон Молинс, повтаря наум тя и се пресята за сапуна. Прокарва го по гърдите си и чак тогава осъзнава, че не го е разопаковала.
— Ха! — Отново се засмива. Смехът й прераства в писък, когато разкъсва опаковката и тя остава да плува на повърхността на водата, а сапунът потъва. Възможно ли е нещо от това, което й каза Рейчъл Молинс, да е вярно? Че мъжът, наричащ себе си Джон Молинс, не е той? Че е самозванец, който е убил истинския Джон Молинс преди двайсет и пет години, за да открадне самоличността му?
И какво, ако го е направил? Има ли някакво значение, дали човекът, когото майка й е застреляла, се казва Джон Молинс или не? Фактите са си факти, а в случая те са: майка й е убила човек, който може да се казва Джон Молинс, а може и да не се казва така.
— Който и да е бил, вече го няма — произнася Аманда, намира сапуна и почва да се търка с него.
Само че, ако не е бил Джон Молинс, кой е бил тогава?
И отговорът на този въпрос няма ли да предизвика дълга поредица от други въпроси?
Като например, защо майка й го е застреляла?
Наричаше го Тюрк. Явно е било някакво умалително.
— Мразя умалителни имена — Аманда шепне в хавлията, която е проснала върху лицето си. Влажната материя потъва в устата и ноздрите й като смъртна маска.
Паляче, чува някой да вика. Паляче. Паляче.
Аманда рязко отмахва хавлията от лицето си, изправя се на крака и излиза от ваната. От нея капе вода, но тя влиза в стаята и вдига телефона.
— Хотела на конферентен център „Метро“ — поръчва на оператора. — Джерод Шугър — казва, когато й се обаждат от рецепцията. — Джерод Шугър — говори на мъжа, който вдига след второто позвъняване. — Аз съм Аманда Травис. А тази нощ на тебе ти излезе късметът.
Почукване на вратата я буди в два часа през нощта.
Аманда долавя чукането като част от някакъв сън. Тя е сама в една разбита стара лодка, която бързо потъва в океана. Докато панически изтребва водата, вижда акули да кръжат наоколо. Една акула изчезва под лодката и почва да блъска по паянтовото й дъно. Един път. Втори…
Аманда сяда в леглото. Чукането по вратата отеква в главата й. Поглежда часовника на нощното шкафче и се чуди кой, по дяволите, може да чука на вратата в два часа сутринта. Да няма пожар? Да не би да е пропуснала противопожарната аларма? Да не е някой, който се опитва да я предупреди да се евакуира от сградата, преди да е станало твърде късно?