След слабо почукване вратата се отваря и секретарката на Аманда надниква вътре. Под шокиращата оранжевочервеникава коса на лицето на Кели Джеймисън са разположени леко кривогледи очи, въпреки коригиращата хирургична операция и дебелите очила. По средата на сърповидното й лице стои дълъг тънък нос; гърдите й са плоски; краката къси и леко криви. Учудващото е, че всички тези дефектни части се съединяват в едно неочаквано приятно цяло.
— Отново беше Бен Майерс — съобщава тя и гласът й пращи като главня в открит огън.
Аманда повдига една папка от бюрото си и се прави, че чете.
— Казах му, че още не сте се върнали от съда. Той си остави домашния телефон и каза, че можете да му звъните, колкото и да е късно.
Аманда пуска папката на бюрото и попипва крайчето на друга.
— Вече е късно — отбелязва тя. — Да кажем, че вече е нощ.
Кели се размърдва на прага.
— Мога ли да ви задам един въпрос?
Аманда вдига очи към секретарката си и се улавя, че е затаила дъх.
— Кой е този приятел?
За секунди Аманда прехвърля в ума си няколко лъжи, но ги отхвърля набързо.
— Бившият ми съпруг.
— Бившият ви съпруг ли? — Секретарката не прави опит да скрие изненадата си. Очите й се приближават към основата на носа. — Мислех, че Шон Травис е бившият ви съпруг.
— Той също.
— Двама бивши съпрузи ли имате?
Аманда долавя неизреченото продължение „А сте само на двайсет и осем!“
— Какво да ти кажа? Аз съм твърде добър адвокат и твърде лоша съпруга.
Изчаква да чуе възражение от страна на Кели „О, не, сигурна съм, че сте била чудесна съпруга“, но такова не следва.
— Какво иска според вас?
— Нямам представа.
— Каза, че било наистина важно.
Аманда кима и усеща как тялото й се стяга.
— Ще му се обадите ли по-късно?
— Не.
Тишина. Секретарката й пристъпва от крак на крак.
— Ами добре, аз мисля да си тръгвам вече.
Аманда кима одобрително, но Кели не помръдва от мястото си.
— Има ли още нещо? — предпазливо се обажда Аманда.
Кели се приближава и подава на шефката си малко листче.
— Домашният му номер — внимателно поставя розовото парче хартия на бюрото. — В случай, че промените решението си.
3
Три причини, по които Аманда разбира, че Картър Рийз е женен, още преди той да й признае: първо, малкото прикрито местенце, което е избрал за вечеря, е толкова малко и прикрито, че Аманда, която добре познава района, два пъти минава с колата покрай комплекса, в който се намира то, преди най-накрая да го забележи, сгушено между магазин за домашни любимци и друг за преоценени обувки. Второ, в помещението без прозорци е толкова тъмно, че тя едва вижда какво яде, но въпреки това, нейният сътрапезник поглежда нервно към входа всеки път, когато вратата се отвори. Трето, той постоянно докосва безименния пръст на лявата си ръка, сякаш да се увери, че не е забравил да махне венчалната си халка — натрапчив и предателски навик.
— Всичко е наред — казва му накрая тя, довършила мидите си и решила да сложи край на притеснението му. — Не ме притеснява това, че си женен.
— Какво? — Дори и на приглушената светлина по лицето му ясно се забелязва колко е шокиран.
— Това, че си женен, не ме безпокои — искрено заявява тя. — Всъщност така нещата са по-лесни.
— Какво? — повтаря Картър Рийз.
— Аз не търся сериозна връзка; кариерата ми ме поглъща изцяло; хиляди неща ми висят на главата; а и по този начин усложненията са много по-малко. Така, че можеш да се отпуснеш. Не е нужно да ме лъжеш. Поне през повечето време — добавя с усмивка.
Минута мълчание, през която Картър Рийз се опитва да реши дали е извадил късмет. Свещта в средата на масата примигва колебливо, когато той издиша.