Той погледна към Лел и раменете му увиснаха.
— Значи все пак сте намерили.
Айя подаде наметалото си на иконома.
— Разбира се, милорд.
От горния етаж долетя накъсан писък. Риус притисна юмрук към сърцето си.
— Нямаше нужда да използваме билките, които да предизвикат раждане. Водите й изтекоха някъде в средата на утрото. Контракциите започнаха след залез. Не спира да моли за нейните прислужници…
Лел промърмори нещо на Айя, която предаде въпроса й на херцога:
— Тя пита дали се е появявало кръвотечение.
— Не. Жената, която ти изпрати, казва, че всичко е наред, но…
Ариани проплака отново, при което стомахът на Аркониел се сви. Бедната принцеса си нямаше и понятие какво щеше да се случи в къщата й тази нощ. Айя тържествено се бе заклела пред съпрузите да защитава дъщеря им. Не бе разкрила пред майката по какъв начин се канеше да стори това. Само Риус знаеше. Амбицията бе осигурила съгласието му.
— Да вървим, време е. — Магьосницата се заизкачва по стълбите, но Риус я хвана за ръката.
— Сигурна ли си, че това е единственият начин? Не можеш ли просто да отнесеш едно от тях?
Айя го погледна студено. Стоеше две стъпала над него и в тази светлина приличаше на каменното изображение върху саркофаг.
— Светлоносителят иска кралица. Ти искаш детето ти да управлява. Това е цената. Илиор ни подкрепя в начинанието.
Риус я пусна и въздъхна тежко.
— Да свършваме. — Риус последва двете жени, а Аркониел последва него, достатъчно близо, за да чуе как херцогът си мърмори: — Ще има и други бебета.
В спалнята на принцеса Ариани бе задушно. Останалите се приближиха до леглото, а Аркониел остана на прага, обгърнат от тежката миризма.
Никога не бе посещавал тази част от къщата преди. При други обстоятелства би се възхитил от стаята. Стените и украсеното легло бяха покрити с изящни драперии, изобразяващи подводни сцени, а полицата над камината бе украсена с гравирани делфини. На стол край затворения прозорец бе оставена кошница, от нея недовършена кукла бе подала глава и ръка. Ариани бе прословута с куклите, които шиеше. Всички аристократки в Еро — и някои от аристократите — имаха по една.
Тази вечер видът на куклата сякаш сграбчи червата на Аркониел.
През полуспуснатите завеси на леглото можеше да зърне издутата утроба на принцесата и една стисната в юмрук ръка, украсена със скъпи пръстени. Пълничка слугиня с добродушно лице се бе навела над принцесата и й говореше с успокояващ тон, попивайки челото й с кърпа. Това беше Нари, роднина на Айя, останала вдовица, която щеше да бъде дойка на детето. Айя се надяваше, че детето на Нари ще расте заедно с това на Ариани, ала боговете имаха други планове. Няколко седмици по-рано детето на Нари бе починало от пневмония. Макар и съкрушена от мъка, нещастната майка бе продължавала да изстисква мляко от гърдите си, за да не секне. Предницата на роклята й беше зацапана с него.
Лел пристъпи към работа, започвайки да издава тихи нареждания и да подрежда нужните й неща на ръба на леглото: билки, малък сребърен нож, костени игли и гранче изключително тънък копринен конец.
Ариани се сгърчи в нов вик на болка и Аркониел можа да зърне за миг лицето й — упоено, с изцъклени очи, отчасти покрито от кичур потна черна коса.
Принцесата бе почти на неговата възраст. Макар че рядко си позволяваше да мисли за това, бе започнал да й се възхищава тайно още от първия миг, в който я беше зърнал. Ариани беше най-красивата жена, която беше виждал, а и винаги се отнасяше мило с него. Обзе го пламенен срам — а ето каква отплата щеше да получи добрината й.
Айя се обърна и му направи знак да се приближи до леглото.
— Ела, Аркониел, нужен си ни.
Той и Нари хванаха краката на принцесата, а вещицата започна да проверява между бедрата й. Ариани простена и слабо опита да се отдръпне. Изчервявайки се, Аркониел стоя с извърнато лице, докато Лел приключи с огледа си, сетне побърза отново да се отдръпне.
Лел изми ръцете си в леген, след което потупа бузата на Ариани.
— Добре, кийса.
— Две… две са, нали, акушерке? — промълви Ариани.