Выбрать главу

Аркониел трепна и притеснено погледна към Айя, но наставницата му само сви рамене.

— Жената и без акушерка може да усети колко бебета носи в утробата си.

Нари свари няколко от билките на вещицата и помогна на принцесата да отпие. Отварата я успокои, след няколко мига дишането й се забави и тя утихна. Изкатервайки се върху леглото, Лел започна да масажира корема й, мълвейки с успокояващ, напевен глас.

— Първото дете трябва да бъде наместено в позиция да влезе в света, за да може второто да го последва — преведе Айя, обръщайки се към херцога. Риус стоеше край таблата на леглото, раздиран от безсловна агония.

Лел се премести между коленете на принцесата, продължавайки да разтрива корема й. С крайчеца на окото си Аркониел я видя да издига в ръката си малка влажна главица. С другата си ръка вещицата притискаше ноздрите и устата на бебето, докато то не излезе цяло.

— Момиче кийса — обяви тя, вдигайки ръка от лицето на новороденото.

Бебето пое първата си глътка въздух, а Аркониел въздъхна облекчено. Това беше шаимарито, „вдишването на душата“ за което вещицата толкова се притесняваше.

Със сребърния си нож вещицата сряза пъпната връв и повдигна детето високо, за да го видят всички. Бебето изглеждаше здраво. Върху главицата си имаше прилепнала черна коса.

— Слава на Светлоносителя! — възкликна Риус, привеждайки се, за да целуне челото на спящата си жена. — Първородно момиче, точно както обеща Оракулът!

— И вижте — каза Нари, докосвайки малкия белег върху лявата ръка на детето. — Има и белег, също като розова пъпка.

Айя се усмихна триумфално към Аркониел:

— Ето бъдещата ни кралица, момчето ми.

Сълзи на радост замъглиха света пред очите на чирака и стегнаха гърлото му. Ала този миг бе помрачен от знанието, че работата им още не е приключила.

Докато Нари къпеше момичето, Лел започна да изражда близнака. Главата на Ариани бе отпусната немощно върху възглавницата. Херцог Риус се оттегли до камината, стиснал устни.

В очите на Аркониел все още имаше сълзи, ала този път породени от противоположна причина. Прости ни, мила господарке, молеше се мълчаливо той, неспособен да откъсне поглед.

Въпреки усилията на Лел, второто дете подаде първо краче. Мърморейки си под нос, вещицата освободи и втория му крак и изтегли детето.

— Момче кийса — тихо каза тя, поставила ръката си така, че да не позволи новороденото да поеме първия си дъх, а на душата да се смеси с тялото.

Внезапно вън се разнесе тропот на копита, последван от вик:

— Отворете в името на краля!

Лел бе не по-малко стресната от останалите. В този миг разсейване главата на детето се измъкна от тялото на майка си и вдиша, силно и ясно.

— В името на светлината! — просъска Айя, хвърляйки се към вещицата. Лел поклати глава и се приведе над гърчещото се бебе. Аркониел бързо се извърна, неспособен да гледа това, което неминуемо щеше да последва. Стисна очи толкова силно, че иззад клепачите му започнаха да танцуват проблясъци. Ала ушите му продължаваха да чуват шумния, здрав плач на детето, чуха и начина, по който той внезапно секна. От последвалата тишина му се повдигна.

Случилото се сетне сякаш се нуждаеше от цяла вечност, за да се разгърне, макар в действителност да отне само минути. Лел взе живото дете от Нари и го постави на леглото редом с мъртвия близнак. Напявайки, тя започна да чертае с ръка във въздуха и живото дете утихна. Когато вещицата взе ножа си и игла, Аркониел трябваше да се обърне отново. Зад себе си чу как херцогът ридае тихо.

Тогава Айя изникна до него, избутвайки го в хладния коридор.

— Слез долу и задръж краля. Задръж го — колкото се може по-дълго! Ще изпратя Нари, когато вече е безопасно.

— Да го задържа? Как?

Вратата се затръшна в лицето му, ключът щракна.

— Много добре. — Аркониел обърса лице с ръкава си и прокара ръце през косата. На горната площадка на стълбището спря и отправи мълчалива молитва към Илиор. Помогни на треперещия ми език, Светлоносителю, или замъгли очите на краля. Или и двете, ако не искам прекалено много.

Как му се искаше капитан Тарин да беше тук. Присъствието на високия, мълчалив рицар действаше усмиряващо. Прекарал живота си в лов, бран и дворцови интриги, подобен човек би бил далеч по-подходящ да се изправи срещу човек като Ериус от един млад магьосник.