— Глупости! — възкликна Ериус, оставяйки камъните. — Кажи на господаря си, че брат му с радост ще дойде при него.
Аркониел отново изпита неприятното и смътно усещане, че кралят имаше предвид повече, отколкото бе казал.
Това усещане се усили, когато Нирин и жрецът също поеха нагоре с тях. Нари улови погледа на Аркониел и му кимна леко. Айя и Лел сигурно вече се бяха отдалечили. Когато влязоха в стаята на Ариани, младият магьосник не усети никаква магия.
Херцогът стоеше от далечната страна на леглото, хванал ръката на съпругата си. Принцесата още бе потънала в блажен сън, несъмнено силно упоена. Черната й коса бе сресана назад, а треска бе обагрила бузите й — принцесата приличаше на някоя от куклите, които създаваше.
Риус повдигна повитото дете от леглото и го донесе до краля. Бе се възстановил достатъчно, за да изиграе ролята си с достойнство.
— Племенникът ти, господарю — каза той, предавайки младенеца в ръцете на краля. — С твоята благословия той ще бъде наречен Тобин Ериус Акандор, в чест на бащиния ти род.
— Син, Риус! — Ериус разгърна пелените с внимателна, опитна ръка.
Аркониел затаи дъх и изпразни ума си, когато Нирин и жрецът протегнаха ръце над спящото дете. Никой от двамата не забеляза нещо нередно. Магията на Лел бе скрила всички следи от чудовищното дело, което бе сторила върху телцето. А и кой би си помислил да дири вещерска магия в стаята на сестрата на краля?
— Прекрасно момче, Риус, заслужава да носи името — каза кралят. Петното привлече вниманието му. — Виж, има и родилен белег на благоразположение. И то върху лявата си ръка. Нирин, ти умееш да разчиташ подобни неща. Какво означава този белег?
— Мъдрост, Ваше Величество — отвърна магьосникът. — Отлично качество за бъдещия спътник на сина ви.
— Наистина е така — рече Ериус. — Да, имаш благословията ми, братко. Довел съм и жрец, който да положи дарение за малкия ни воин.
— Благодаря ти, братко — каза херцогът.
Жрецът отиде до камината и поде молитвите си, хвърляйки восъчни и смолисти дари в пламъците.
— В името на пламъка, след няколко години той ще бъде чудесен другар на моя Корин — продължи кралят. — Представи си само как ще ловуват и ще учат фехтовка двамата, когато Тобин се присъедини към компаньоните на принца. Точно като нас с теб. Но разбрах, че са били близнаци?
Да, помисли си Аркониел, шпионите на краля бяха изчерпателни.
Нари се наведе и вдигна още едно вързопче от леглото. Без да се обръща към принцесата, тя го донесе на краля.
— Мъртвородено момиче, кралю. Така и не си пое дъх.
Ериус и останалите огледаха и това дете също тъй внимателно, раздвижвайки отпуснатите му крайници, проверявайки пола и потвърждавайки липсата на признаци на живот. С крайчеца на окото си Аркониел видя как кралят хвърля бърз, въпросителен поглед към магьосника.
Знаят нещо. Търсят нещо, помисли си младият чирак. Нириновият въпрос за сънищата внезапно придоби нов смисъл. Дали самият той не бе имал видение, включващо това дете? Ако бе така, то магията на Лел отново свърши работата си, защото придворният маг отвърна с поклащане на глава. Каквото и да диреха, не го бяха открили. Аркониел побърза да отклони поглед, преди облекченото му изражение да е било забелязано.
Кралят подаде тялото обратно на дойката и отпусна длани на раменете на брат си.
— Болезнено е да изгубиш дете. Сакор ми е свидетел, че още тъжа за онези, които изгубих аз, както и за бедната им майка. Зная, че това не е голяма утеха за теб, ала така е най-добре, преди да си се привързал.
— Сигурно е така — тихо отвърна Риус.
Потупвайки го за последен път по рамото, кралят отиде до леглото и нежно целуна челото на сестра си.
Кръвта на Аркониел закипя, защото той си припомни намиращите се долу бойци. Този узурпатор, този убиец на жени и момичета, можеше и да обича сестра си достатъчно, за да пощади живота й, ала както Светлоносителят бе показал, тази прошка не се разпростираше и над децата й. Чиракът задържа очите си забодени в пода, докато кралят и придружителите му не излязат. Представяше си колко различно би се развила тази малка драма, ако Ериус бе намерил тук живо момиче.
Веднага щом вратата се затвори след тях, цялото потискано досега напрежение връхлетя Аркониел и той рухна с подкосени колене в един фотьойл.