Ала мъчението още не бе свършило. Ариани отвори очи и видя мъртвото дете, което Нари държеше. Повдигайки се, родилката протегна ръце към него.
— Слава на светлината! Знаех си, че съм чула и втори плач, обаче сънувах отвратителен сън…
Дойката се спогледа с Риус и усмивката на принцесата изчезна.
— Какво има? Дай ми детето!
— Роди се мъртво, любима — каза херцогът. — Виж, ето сина ни.
— Не, чух го да изплаква! — настоя Ариани.
Риус й поднесе малкия Тобин, но тя не обърна внимание, продължавайки да се взира в детето, което Нари държеше.
— Дай ми го, жено, заповядвам ти!
Не можеше да бъде разубедена. Загърбвайки тихия плач на живото дете, майката взе мъртвото бебе в ръцете си и лицето й побледня още повече.
Аркониел тутакси разбра, че магията на Лел не можеше да заблуди майката по начина, по който бе успяла да го стори с останалите. Насочвайки ума си да погледне през нейните очи, той можа да види зашитата върху гърдичките ивица кожа от другото дете — вещицата бе сторила същото и с двете новородени. Тънките като паяжина нишки се намираха точно над сърцето. С тази промяна на плът, трансформацията биваше завършена. Момичето щеше да остане в мъжка форма, докогато Айя сметнеше за необходимо. А мъртвото братче бе приело формата на сестра си, за да заблуди краля.
— Какво си направил? — задави се Ариани, взирайки се към съпруга си.
— По-късно, обич моя, когато си се възстановила… Върни го на Нари и вземи сина си. Виждаш ли колко е здрав? И има твоите сини очи…
— Син? Това не е син! — пресече го принцесата, хвърляйки му изпепеляващ поглед. Нищо не можеше да я убеди. Когато Риус се опита да вземе мъртвото дете от обятията й, тя скочи от леглото и избяга в ъгъла на стаята, притискайки трупа към изцапаната си нощница.
— Това е непоносимо! — прошепна Аркониел. Приближавайки се до обезумялата жена, той коленичи пред нея.
Тя го погледна изненадано.
— Аркониел? Виж, имам син. Не е ли прекрасен?
Аркониел се опита да се усмихне.
— Да, Ваше Височество, той… той е съвършен. — Магьосникът леко докосна челото й, потапяйки я в дълбок сън. — Простете ми.
Посегна да вземе телцето и застина от страх.
Очите на мъртвото дете бяха отворени. Допреди миг сини като на котенце, ирисите внезапно почерняха и се вторачиха обвинително в него. Ясно доловима хладина се излъчваше от детето, бавно обгръщайки и магьосника.
Това бе цената на първия дъх. Духът на убитото момче бе останал в тялото достатъчно дълго, за да се укрепи, а сега се беше превърнал в призрак — или нещо по-лошо.
— В името на Квартата, какво става? — хрипкаво попита Риус, привеждайки се към него.
— Няма от какво да се страхувате — бързо каза Аркониел, макар че в действителност това дребно неестествено създание го изпълваше с вледеняващ ужас.
Нари коленичи край него и прошепна:
— Вещицата каза бързо да го отнесеш. Каза, че трябвало да го заровиш под голямо дърво. Корените щели да държат духа. В задната градина край лятната кухня има кестен. Побързай! Колкото повече стои тук, толкова по-силно ще става!
Аркониел се нуждаеше от цялата си налична храброст, за да докосне мъртвото дете. Вземайки го от ръцете на Ариани, магьосникът покри лицето му с пелените и забърза навън. Нари беше права. Вълните леднота, разстилащи се от тялото, ставаха по-силни с всеки изминал момент. С болящи стави младежът бързо се спусна по стълбите и изхвърча през задния вход на дома.
Луната сякаш бе вперила осъдителен едноок взор в него. Аркониел остави прокълнатия си товар в подножието на кестена и беззвучно помоли за прошка. Ала не очакваше да получи прошка за случилото се тази нощ, плачеше, докато заплиташе заклинанието. Сълзите му покапаха по вързопчето, което той остави в студената прегръдка на земята сред чепатите корени.
Студеният нощен въздух донесе до него слаб детски плач и Аркониел потръпна — не беше сигурен дали звукът бе дошъл от живото дете, или от мъртвото.
Глава трета
Колкото и да са могъщи, тези орески са много глупави. И арогантни, мислеше си Лел, докато Айя я извеждаше далеч от проклетата къща.
Вещицата плю три пъти наляво, надявайки се да прекрати лошия късмет, който ги бе следвал през всички тези седмици.
Едва бе съумяла да приключи с последния бод върху живото дете, когато магьосницата беше започнала да я дърпа.