— За да не плачат — просъска Ариани, шиейки припряно. — Този плач ме влудява!
Нари извърна глава, за да не види херцогът сълзите й. За пръв път от раждането насам Ариани беше говорила със съпруга си.
Изглежда това окуражи херцог Риус. Същата нощ нареди да повикат обратно капитан Тарин и започна да говори за празненството, на което детето ще бъде представено.
Ариани не бе казала никому за сънищата, които я тормозеха. На кого да каже? Собствената й доверена дойка, Лачи, бе отпратена преди седмици, заместена от тази непозната жена, която все стоеше край нея. Риус й бе казал, че Нари е някаква роднина на Айя, което само бе разпалило омразата на принцесата към натрапницата още повече. Съпругът й, брат й, магьосниците, тази жена — всички я бяха предали. Когато си спомнеше за онази отвратителна нощ, съзираше само кръг лица, надвесени над нея без никаква жалост. Презираше ги.
Изтощението и мъката я бяха притискали като огромна купчина покривала. Умът й бе стоял обгърнат в сива неопределеност. Светлината и мракът изглежда си играеха с нея. Не знаеше какво да очаква, когато отвори очи, както и кога сънува.
Първоначално си бе помислила, че ужасяващата акушерка, която Айя бе довела, се е върнала. Но сетне осъзна, че някакъв сън или друго видение довеждаше дребната тъмна жена, изникваща всяка нощ край леглото й. Винаги изглеждаше обгърната от кръг променяща се светлина, оформяйки с устните си нечути думи и правейки й знаци със зацапани пръсти да се храни. Тази пантомима продължаваше с дни, докато Ариани свикна с нея. Най-сетне тя започна да разбира част от думите, които жената шептеше, и те вледениха кръвта й.
Именно тогава Ариани бе започнала да шие наново и се беше насилила да яде бульоните и хляба, които й носеше Нари. Работата, която вещицата й бе възложила, щеше да изисква сила.
Представянето на детето се състоя две седмици след раждането. Ариани отказа да слезе долу, за което Нари прецени, че така е по-добре. Принцесата постепенно възстановяваше силата си, ала все още беше прекалено странна за пред хора. Отказваше да захвърли нощниците и говореше рядко. Лъскавата й черна коса беше се сплъстила от недоглеждане, а сините й очи се взираха по необикновен начин, сякаш виждаше нещо, което останалите не можеха да съзрат. Спеше, хранеше се и шиеше кукла подир кукла. Херцогът се беше погрижил да се разбере, че съпругата му понесла раждането тежко, освен това се измъчвала от мъка по загубата на другото дете.
Отсъствието й не се отрази прекалено зле на празненството. Всички първенци на Еро се бяха струпали в огромната зала, създавайки с накитите си впечатлението, че вътре са изсипани купища живи искри. Застанала заедно с прислугата край масата за вино, Нари забеляза неколцина от гостите да си шепнат поверително и дочу приказки за лудостта на Агналейн. Чудеха се как дъщерята тръгнала по пътя на майка си тъй бързо и без предупреждение.
Нощта беше необичайно топла за сезона. Мекият ромол на есенния дъжд достигаше през отворените прозорци. Войниците от личната стража на херцога стояха от двете страни на стълбището, облечени в изящни синьо-зелени униформи. Сър Тарин стоеше от лявата страна и изглеждаше тъй доволен, сякаш детето бе негово. Нари бе усетила симпатия към високия русокос мъж още в деня, в който го бе срещнала. Лицето му бе засияло, когато за първи път бе зърнал Тобин в ръцете на баща си.
Кралят също присъстваше, заел почетно място, понесъл собствения си син върху едно от широките си рамене. Принц Корин беше будно, пълничко дете на три години, отмъкнало къдриците и очите на баща си. Малчуганът заподскача развълнувано, протягайки врат да погледне новия си братовчед, когато Риус изникна на върха на стълбището. Черната косица на Тобин едва се виждаше около копринените пелени.
— Поздравявам ви и ви приветствам, кралю, приятели — викна херцогът. Слизайки до краля, той се отпусна на едно коляно и повдигна детето. — Кралю, представям ти моя син и наследник, принц Тобин Ериус Акандор.
Оставяйки Корин на земята до себе си, Ериус взе Тобин на ръце и го показа на жреците и благородниците.
— Твоят син и наследник е приет пред Еро, братко. Нека името му бъде изричано с чест сред кралския род на Скала.
И това бе изчерпало същината на церемонията, макар че речите и тостовете щяха да продължат почти до сутринта. Нари се размърда неспокойно. Вече беше време да накърми детето и гърдите я боляха. Усмихна се, когато чу познатия хълцащ хленч. Щом Тобин започнеше да настоява да бъде нахранен, щяха да го оставят. Така тя щеше да може да се оттегли в тихата си стая на горния етаж.