Точно тогава една от слугините нададе сподавен писък и посочи към масата.
— В името на Квартата, току-що се прекатури сама!
Сребърната чаша за тоста на Риус лежеше край медения сладкиш, разливайки съдържанието си върху плота от тъмно дърво.
— Гледах право към нея — продължи слугинята с глас, който започваше да става все по-висок. — Жива душа нямаше наоколо!
— Виждам! — прошепна Нари и придружи настойчивия си поглед със силно ощипване, за да я накара да се овладее. Свали престилката си и избърса разлятото вино. Ленената тъкан почерня като от кръв.
Минир я грабна и я сгъна под ръката си, скривайки петното.
— В името на светлината, не позволявай на друг да види! — прошепна икономът. — Това беше бяло вино!
Поглеждайки към ръцете си, Нари видя, че те също бяха изцапани, където виното ги беше намокрило. Макар капките, останали по чашата, да потвърждаваха думите на иконома — бяха бледозлатисти на цвят.
Едва можа да отпрати треперещото момиче да донесе нова чаша, преди благородниците да дойдат, за да вдигнат тост. Тобин започваше да става неспокоен. Нари го подържа, докато херцогът повдигне чашата и напръска детето с няколко капки. Още няколко отидоха в посока на медения сладкиш — за Квартата.
— За Сакор, за да бъде детето ми велик и справедлив воин с огнено сърце. За Илиор, за мъдрост и истинни сънища. За Дална, за много деца и дълъг живот. За Астелус, за спокойни пътувания и бърза смърт.
Нари си размени бърз облекчен поглед с иконома, когато капките потънаха, без да оставят следи в повърхността на сладкиша.
Щом и тази церемония приключи, Нари отнесе Тобин горе. Бебето сумтеше и шаваше, заравяйки глава в пазвата й.
— Мъничето ми — промърмори разсеяно дойката, все още потресена от видяното. Помисли си за омагьосаните пръчици, които Айя беше оставила, за да бъде повикана при нужда. Ала магьосницата бе заявила категорично, че Нари трябва да се обръща към нея единствено при изключително неотложни обстоятелства. Нари въздъхна и притисна Тобин по-близо, чудейки се какво ли ще произлезе от тези поличби.
Минавайки край вратата на принцесата, Нари зърна малко червено петно на земята, малко над пода. Тя се приведе, за да погледне по-добре, притискайки ръка над устата си.
Това бе кървавият отпечатък на бебешка ръка, разперена като морска звезда. Кръвта бе все още ярка и влажна.
— Творителят да ни пази, то е в къщата!
От залата долетяха аплодисменти и ликувания. Чу как кралят изрича благословия за здравето на Тобин. С треперещи пръсти Нари избърса отпечатъка с края на полата си — не можа да го изличи, но поне го размаза. Постара се да прикрие петното с тръстиката и влезе в стаята на Ариани, сподиряна от трепетен страх.
Принцесата седеше край огъня, шиейки все така бясно. За пръв път след раждането бе заменила нощницата си с рокля, също така отново си беше сложила пръстените. Краищата на роклята бяха мокри и изкаляни. Косата й висеше на влажни кичури около лицето. Прозорецът беше затворен, ала Нари усещаше миризмата на нощния въздух върху нея, както и загатнатия полъх на още нещо. Дойката сбърчи нос, опитвайки се да определи другата миризма.
— Навън ли сте били, Ваше Височество?
Ариани се усмихна, без да вдига поглед.
— Само за малко, дойке. Не се ли радваш?
— Да, милейди, но е трябвало да изчакате, аз щях да дойда с вас. Още не сте достатъчно силна, за да излизате сама. Какво ще си помисли херцогът?
Ариани продължаваше да шие, все така усмихната над работата си.
— Видяхте ли нещо… необичайно навън, Ваше Височество? — осмели се да запита Нари.
Принцесата измъкна парче вълна от торба край себе си и умело го напъха в муселиновата ръка, която шиеше.
— Нищо. Върви ми донеси нещо за ядене, умирам от глад.
Дойката изпитваше подозрение към тази внезапна оживеност. На излизане чу, че Ариани тихичко си тананика — приспивна песен.
Беше преполовила пътя към кухнята, когато най-сетне разбра занимавалата я миризма и въздъхна облекчено. Утре щеше да каже на слугите да доведат някое от кучетата, та да намери мъртвата мишка, гниеща някъде из коридора.
Глава пета
Аркониел напусна Еро, без да знае дали някога отново ще види Ариани или детето й. Срещна се с Айя в една силарска странноприемница и двамата пристъпиха към следващия дълъг стадий от мисията си.