Избелели гоблени покриваха прозорците от три страни. Западната стена обаче беше гола и капаците бяха вдигнати. Тобин можеше да види как заснежените върхове блестят в далечината, а някъде долу шумеше реката.
— Ела, Тобин — подкани го тя, приближавайки се до маса край прозореца. — Поседи с мен на рождения си ден.
Малка искрица надежда блесна в сърцето му и момчето бавно пристъпи по-навътре. Никога преди не си бе припомняла празника му.
Стаята беше много уютна. До отсрещната стена бе поставена дълга маса, отрупана с материали за кукли. Върху друга маса готови кукли — тъмнокоси и без усти, но пък облечени в туники от кадифе и коприна, далеч по-изящни от всичко, с което Тобин разполагаше в гардероба си — бяха подредени в два реда.
Може би ме е довела тук, за да ми подари една от тях, помисли си той. Дори и без усти, куклите бяха много красиви. Обърна се с надежда към майка си. За миг почти можеше да види как тя се усмихва, казвайки му да си избере която иска като специален подарък от нея. Ала тя просто стоеше край прозореца, мачкайки роклята си със свободната ръка, докато се взираше в празната маса пред себе си.
— Трябва да донеса сладкиши, нали? Медени сладкиши и вино.
— В залата винаги има — напомни й Тобин, хвърляйки нов копнеещ поглед към куклите. — Ти беше там миналата година, помниш ли. Но тогава демонът събори сладкиша на пода и…
Той затихна, заглушен от нахлулите спомени. Майка му бе избухнала в сълзи, когато демонът беше дошъл, сетне беше започнала да пищи. Баща му и Нари я бяха отвели, а Тобин беше доял парчетата в кухнята с готвачката и Тарин.
— Демонът? — По бледата буза на майка му се търколи сълза. Тя притисна куклата по-силно. — Как могат да го наричат така?
Тобин погледна към отворената врата, преценявайки дали да избяга. Ако тя започнеше да пищи, щеше да изтича надолу, обратно при хората, които го обичаха и на които можеше да се разчита да сторят това, което той очакваше. Чудеше се дали Нари щеше да му се сърди за качването горе.
Но майка му не започна да пищи. Просто се отпусна в един стол и зарида тихо, притиснала грозната кукла към сърцето си.
Започна да се прокрадва към вратата, ала майка му изглеждаше толкова ужасно, че наместо да избяга, той отиде при нея и отпусна глава върху рамото й, както правеше с Нари, когато добрата жена се натъжеше.
Ариани го прегърна и започна да гали непокорните му къдрици. Както винаги, тя го притискаше прекалено силно, милваше прекалено неловко, но той остана, доволен, че е получил и това внимание. Като никога, демонът не изникна.
— Бедничките ми — прошепна тя, люлеейки Тобин. — Какво ще правим? — Тя бръкна в пазвата си и извади малка кесийка. — Подай ми ръката си.
Тобин се подчини и тя извади два малки предмета: сребърен лунен амулет и малко парче дърво, чиито краища бяха обвързани с червения метал, който бе виждал от задната страна на щитовете.
Тя последователно ги притисна към челото на Тобин, сякаш очакваше нещо да се случи. Когато нищо не последва, тя отново ги прибра с въздишка.
Все така прегърнала Тобин, тя се изправи и го отведе до прозореца. Повдигайки го с изненадваща сила, майка му го остави върху каменния перваз. Тобин погледна надолу между чехлите си и видя реката да се разбива на бяла пяна в камъните. Отново ужасен, с едната си ръка той се вкопчи в рамката на прозореца, а с другата стисна костеливото рамо на майка си.
— Лел! — изкрещя тя към планините. — Какво да правим? Защо не идваш? Обеща ми, че ще дойдеш!
Тя сграбчи гърба на туниката му, леко избутвайки го напред, заплашвайки равновесието му.
— Мамо, искам да сляза! — прошепна Тобин, вкопчил се в нея още по-силно.
Той се обърна и се взря в очите, които отново бяха станали студени и мрачни. За момент изглеждаше, че тя сякаш не го разпознава или не знае какво правят край този прозорец. Тогава принцесата го дръпна назад и двамата рухнаха на пода. Тобин си удари лакътя и извика от болка.
— Бедното ми! Мама съжалява — изхлипа тя, ала люлееше куклата си, а не него, докато стоеше приклекнала на пода.
— Мамо? — Тобин се приближи до нея, но Ариани не му обърна внимание.
Съкрушен и объркан, той избяга от стаята, оставяйки зад себе си звука на риданията й. Почти беше стигнал дъното на стълбището, когато нещо го блъсна в гръб и Тобин падна, наранявайки дланите си.