Демонът беше с него — тъмна форма, едва забележима. Тобин не помнеше кога бе започнал да го вижда, но знаеше, че в началото не можеше. Нещото се приближи и дръпна един от кичурите му.
Момчето започна бясно да размахва ръце.
— Мразя те! Мразя те, мразя те, мразя те!
Мразя те! — отекна ехото.
Тобин докуца обратно до стаята с играчките. Дори тук дневната светлина му се струваше помрачняла. И следа не бе останало от предишното вълнение, дланите и пищялите го боляха. Искаше единствено да се мушне под завивките с настоящото семейство дружелюбни дървени хора, които го чакаха там. Тъкмо в този миг влезе баща му.
— Ето къде си! — възкликна Риус, вземайки Тобин в силните си ръце, за да го целуне. Брадата му го погъделичка и внезапно денят стана малко по-ведър. — Къде ли не те търсих. Къде беше? И как така успя да се изцапаш толкова?
Срамът припламна в гърдите на Тобин при спомена за пагубното посещение.
— Просто си играех — каза той, взирайки се в тежкото сребърно украшение върху рамото на баща му.
Херцогът мушна мазолест пръст под брадичката му и огледа бузата му. Тобин знаеше, че баща му си мисли за демона — поне за това двамата се разбираха без думи.
— Няма значение — каза той, отвеждайки Тобин в стаята му, където Нари сменяше спалното бельо. — Нари ми каза, че вече си достатъчно голям, за да дойдеш заедно с мен до Алистън и да си избереш подарък. Какво ще кажеш?
— Мога да дойда? — викна Тобин, забравил всички мрачни мисли.
— Не и в такъв вид! — възкликна дойката, наливайки вода в легена за миене. — Кога успя да се изцапаш така?
Баща му му смигна и се отправи към вратата.
— Ще те чакам в предния двор.
Тобин изхвърли от мислите си ударените пищяли и болящия го лакът. Прилежно изтърка лицето и ръцете си, сетне стоя мирен, докато Нари разруши с гребена заплитанията в косата му, които тя наричаше плъши свърталища.
Преоблечен в туника от мека зелена вълна и нови панталони, Тобин забърза към градината. Баща му го чакаше, както беше обещал. Прислугата също беше там.
— Бъдете благословен, малки принце! — викнаха слугите, а сетне започнаха да го прегръщат, смеейки се.
Тобин беше толкова развълнуван, че в първия миг дори не забеляза Тарин, застанал малко встрани, да държи юздите на сив скопен жребец, който момчето до този момент не беше виждало.
Конят бе по-дребен от животното на баща му и беше оборудван с детско седло. Козината, гривата и опашката му блестяха, прилежно сресани.
— Поздравления, синко — каза Риус, повдигайки Тобин в седлото. — Момче, достатъчно възрастно да посети града, трябва да има собствен кон. Вече ти ще се грижиш за него. Също така ти ще му дадеш име.
Усмихнат широко, Тобин дръпна юздите и накара коня бавно да тръгне из градината.
— Ще го нарека Кестен. Цветът му е точно такъв.
— В такъв случай би могъл да го наречеш и Госи — каза баща му.
— Защо?
— Това не е обикновен кон. Дошъл е чак от Ауренен, също като черния ми жребец. Няма по-добри коне от тези. Всички благородници в Скала яздят ауренфейски коне. А Госи на ауренфейски означава кестеняв.
Ауренфейски. Тази дума събуди спомен. Една бурна нощ пред замъка им бяха дошли ауренфейски търговци — удивителни, странни наглед люде, с дълги червени шалове, омотани около главите им, и татуирани бузи. Въпросната нощ Нари го бе пратила да си легне рано, ала Тобин се беше скрил на върха на стълбището и бе гледал как те правят пъстроцветна магия и свирят на странни инструменти. Демонът ги беше прогонил. Тобин бе зърнал как майка му се смее, стиснала куклата си в сенките на неизползваната менестрелска галерия. Това беше първият път, в който осъзна, че е възможно да я мрази.
Но сега се постара да прогони мрачните си мисли. Това се беше случило отдавна, преди почти две години. Ауренен означаваше магия и странни хора, които отглеждаха расови коне, достойни за скаланските благородници. Нищо повече.
Той се наведе, за да погали коня по врата.
— Благодаря ти, татко! Ще го нарека Госи. Може ли някой ден да отида в Ауренен?
— Всеки трябва да го посети. Мястото е прекрасно.
— Ето, вземи да направиш дар в храма. — Нари му подаде няколко пакетчета, увити в чиста кърпа. Тобин гордо ги прибра в новите си дисаги.