Куклата! Нова вълна срам погълна Тобин. Ето защо баща му бе изглеждал толкова вбесен. Сърцето му се сви още повече, когато това му донесе още едно разбиране. Ето защо майка му не му беше подарила една от куклите си. За него беше срамно да играе с тях.
Беше твърде шокиран, за да се почуди защо никой, дори и Нари, не му беше казал.
Баща му го потупа по рамото.
— Да вървим. Вкъщи ни чака торта. Утре Тарин ще започне обучението ти.
Но когато се прибраха, на Тобин не му беше до ядене. Нари докосна челото му, обяви го за изморен и го сложи да спи.
Той изчака тя да си иде, след което бръкна под възглавницата, за да извади четирите фигурки, скрити там. Доскоро щастливата тайна сега караше бузите му да пламтят от срам. Това също бяха кукли. Събирайки ги в шепа, той се прокрадна в съседната стая и ги остави на пазара. Там им беше мястото. Баща му ги беше направил и ги бе оставил сред модела, значи тук Тобин можеше да си играе с тях.
Завръщайки се в стаята си, момчето скри нежеланата торба с топчета в дъното на гардероба си. Сетне се сви между хладните завивки и отправи нова молитва към Сакор — да му помогне да бъде по-добро момче и да направи баща си щастлив.
Дори и след повторния плач му беше трудно да заспи. Струваше му се, че леглото е страшно празно. Накрая той напипа дървения меч на Тарин и заспа, сгушен с него.
Глава седма
Тобин не забрави неприятните спомени от този си рожден ден, но — подобно на топчетата, които прашасваха — избра да не си спомня за тях. Останалите дарове, които беше получил, прекрасно запълваха времето му.
В двора на казармите се упражняваше да си служи с меч и лък под наставлението на Тарин. Всеки ден излизаше да язди Госи. Вече не отправяше изпълнен с копнеж поглед към алистънския път. Малцината търговци, които срещаха из планинските пътеки, се покланяха почтително — тук никой не го сочеше с пръст и не шептеше, вперил поглед в него.
Припомняйки си удоволствието, което бе изпитал при изработването на восъчния кон, той измоли парчета восък от готвачката и скоро первазът на спалнята му бе завладян от дребни жълти животни и птици. Нари и баща му го похвалиха, но Тарин беше този, който му донесе буци чист нов восък, за да може да прави по-големи животни. Възхитен, Тобин му беше изработил кон.
На осмия си рожден ден отново посети града и този път внимаваше да се държи, както подобава на един млад воин. В светилището направи восъчни коне, а после, когато си избра прекрасен ловджийски нож за подарък, никой не му се присмя.
Скоро след това баща му реши, че е време синът му да се научи да чете и пише.
В началото Тобин се наслаждаваше на уроците, но то беше предимно защото обичаше да стои в стаята на баща си. Тук миришеше на кожа, по стените висяха карти и интересни кинжали.
— Никой скалански благородник не бива да се осланя на писари — обясни баща му, оставяйки пергаменти и мастилница на малка масичка край прозореца. Изостри едно гъше перо и го показа. — Това също е оръжие, момчето ми, някои умеят да си служат с него също тъй заплашително, както с меч или кинжал.
Тобин не разбра думите му, но беше нетърпелив да зарадва баща си. Уви, в това начинание не успя. Колкото и да се опитваше, не можеше да разбере връзката между закривените черни очертания, които баща му нанасяше върху листа, и звуците, на които според херцога отговаряли. И не само това: пръстите му, тъй ловки и умели, когато превъплъщаваха восък или глина, бяха безсилни пред дращещото, нестабилно перо. То капеше. Залиташе. Закачаше се в пергамента и хвърляше мастило във всички посоки. Правите линии, които Тобин чертаеше, се виеха като змии, камшичетата излизаха прекалено големи, цели букви излизаха на обратно. Баща му беше търпелив, ала Тобин губеше търпение. Ден след ден чегърташе върху хартията, докато в един момент просто не заплачеше от безсилие.
— Явно ще е по-добре да оставим четенето за после — отстъпи най-сетне баща му.
Същата нощ Тобин обмисляше да изгори всички пера в къщата — за всеки случай, ако баща му все пак си променеше мнението.
За щастие момчето не срещаше подобни затруднения с меча. Тарин спазваше обещанието си — всеки път, когато беше в замъка, двамата се срещаха да тренират. Въоръжени с дървени мечове и кръгли щитове, мъжът го бе научил на основните удари и отразявания, как да напада и как да се отбранява. Тобин полагаше усилено старание, спазвайки клетвата, която бе дал пред боговете и в сърцето си пред баща си — щеше да бъде велик боец.