Да изпълни обещанието си не беше трудно, защото той обожаваше тренировките. Като по-малък бе идвал с Нари, за да наблюдава как мъжете се дуелират. Сега те се събираха да гледат него, надничащи от прозорците на казармите или приседнали на щайги и пънове. Те го напътстваха, шегуваха се с него и му показваха своите специални трикове. Тобин не можеше да се оплаче от липса на учители. Понякога Тарин го изправяше срещу левичарите Маниес или Аладар, за да му покаже колко различно е да се биеш срещу противник, който държи оръжието си от същата страна като твоето. Естествено, още беше прекалено малък, за да се изправя срещу тях в същински спаринг, но разиграваха само движенията. Кони, майсторът на стрели, най-дребен и най-млад сред стражниците, бе най-близо до Тобин като ръст. Двамата намираха общ език заради споделената си обич към изработването на неща. Тобин му подаряваше восъчни животни, а в замяна Кони го бе научил как да изработва дръжки на стрели и дървени свирки.
Когато Тобин приключеше тренировката си с меч, останалите се присъединяваха към упражненията му с лък или разказваха истории за битките си срещу пленимарците. Бащата на Тобин бе неизменният герой в тези истории, винаги на челно място, винаги най-храбър на бойното поле. Тарин също имаше значително присъствие, неизменно край господаря си.
— Винаги ли си се бил заедно с татко? — попита го Тобин един зимен ден, когато си почиваха между упражненията. През нощта бе валял сняг. Брадата на Тарин бе побледняла около устата му, където дъхът му бе замръзнал.
Боецът кимна.
— През целия си живот. Баща ми е бил сред васалите на дядо ти. Аз бях третият му син, роден в Атион. Бяхме отгледани заедно, почти като братя.
— Значи си ми почти чичо? — попита момчето. Мисълта му се стори приятна.
Тарин разроши косата му.
— Може да се каже, принце. Когато бях достатъчно голям, станах негов оръженосец, по-късно той ме ръкоположи в рицарско звание и получих земите си в Хоукхейвън. В битка сме неразделни.
Тобин се замисли над казаното за момент и попита:
— Аз защо нямам оръженосец?
— Още си млад. Сигурен съм, че ще имаш, когато поотраснеш.
— Но не и такъв, с когото съм израснал заедно — тъжно каза Тобин. — Тук не се е раждало никакво момче. Няма никакви деца. Защо не можем да идем да живеем в Атион, като теб и татко? Защо децата от селото ме сочат и се взират в мен?
Тобин почти очакваше, че Тарин няма да отговори, а ще подеме друга тема — така правеха баща му и Нари. Но боецът наместо това въздъхна и поклати глава:
— Предполагам е заради демона… И заради това, че майка ти е толкова нещастна. Татко ти смята, че така е най-добре. Аз самият не зная…
Изглеждаше толкова тъжен, докато изричаше тези думи, че Тобин едва не изтърси за случилото се тогава в кулата. Никому не беше споменавал за това.
Но преди да е успял, Нари дойде да го извика. Той си обеща, че ще каже на Тарин на следващия ден, докато яздят, само че Кони и старият Летис също се присъединиха, а Тобин не искаше да говори пред тях. След ден-два забрави за това, ала доверието му към Тарин остана.
С напредването на цинрина имаше малко сняг, дори едва не стигаше да покрие поляната, но пък настана жесток студ. Тарин караше мъжете да секат дърва в гората. Всички спяха в залата, където камината не угасваше ден и нощ. Тобин носеше две туники и връхната си дреха. Денем готвачката оставяше казан с огън в стаята с играчките, за да не скучае Тобин, но там пак беше толкова студено, че момчето можеше да вижда дъха си.
По сковалия реката лед спокойно можеше да се ходи — а също и да се карат кънки, както правеха някои от по-младите слуги и войници. Но Нари не пускаше Тобин. Позволяваше му само да гледа от брега.
Една ярка утрин той си играеше самичък, когато дочу звука на копита по замръзналата земя. Скоро сред поляната изникна самотен конник с червено наметало. Ездачът прекоси моста. Надвесвайки се през прозореца, Тобин видя как баща му излиза да приветства посетителя и го кани вътре. Червено-златният символ му беше добре познат. Това беше кралски пратеник — обичайно това можеше да означава само едно.
Ездачът не остана дълго и скоро пое обратно. Веднага щом копитата на коня му затрополиха наново по моста, Тобин се стрелна надолу.