Но божеството си беше отишло. Отпуснатото на табуретката момиче нямаше отговор.
Слънчевата светлина я заслепи, а горещината отне дъха й. Краката отказаха да й се подчиняват. Аркониел я улови тъкмо навреме.
— Айя, какво стана? Какво има? — попита той.
— Дай ми минутка — дрезгаво каза магьосницата, притискайки торбата към гърдите си.
Семе, което трябва да бъде поливано с кръв.
Аркониел я вдигна с лекота и я отнесе в сянката. Допря меха до устните й и тя започна да пие, облягайки се тежко на ученика си. Трябваше да мине известно време, преди тя да се почувства в състояние да поемат обратно. По целия път младежът я крепеше. Почти бяха стигнали стелата, когато Айя все пак припадна.
Когато отново отвори очи, магьосницата лежеше върху меко ложе в една от хладните стаи на странноприемницата. През една цепнатина на спуснатите кепенци се процеждаше слънчев лъч, хвърляйки сенки по каменната стена. Аркониел седеше край нея, видимо разтревожен.
— Какво се случи с Оракула? — попита той.
Илиор говори и получих отговор на въпроса си, помисли си горчиво тя. Как ми се ще да бях послушала Агазар.
Тя пое ръката му.
— Ще ти разкажа по-късно, когато си почина. Разкажи ми своето видение. Узна ли отговора на питането си?
Думите й явно го объркаха, но той я познаваше достатъчно добре, за да не настоява.
— Не съм сигурен — каза младежът. — Попитах какъв магьосник ще бъда, къде ще ме отведе пътят ми. Тя ми показа образ, но видях единствено себе си и как държа младо момче в ръцете си.
— Русо ли беше? — попита Айя, припомняйки си детето от красивата бяла кула.
— Не, с черна коса. Честно казано, чувствам се разочарован. Толкова път бихме… Сигурно не съм задал въпроса си правилно.
— Понякога смисълът не се разкрива веднага. — Айя отмести поглед от откровения млад лик, мечтаейки Светлоносителят да бе предоставил и на нея подобна отмора. Макар слънцето отвън да блестеше ярко, пред себе си тя виждаше единствено пътя към Еро и очакващата в края му тъмнота.
Глава втора
През тази седемнадесета нощ на месец ерасин само пълният червен лик на есенната луна будуваше над спящата столица. Кривата Еро, така я наричаха местните. Градът бе построен върху хълм, издигащ се над островите на вътрешното море, а улиците се разпростираха от стените на Дворцовия кръг надолу към кейовете и корабостроителниците. Бедни и богати живееха редом. Всяка къща, от която се виждаше пристанището, имаше поне по един прозорец, обърнат на изток към Пленимар, като зорко око.
Жреците твърдят, че Смъртта влиза през западната врата, помисли си мрачно Аркониел, минавайки под арката на западната порта след Айя и вещицата. Тази вечер щеше да настъпи кулминацията на кошмара, започнал преди около пет месеца в Афра.
Двете жени яздеха мълчаливо, скрили лица под качулките си. Отвратен от делото, което им предстоеше да извършат, Аркониел се молеше пламенно Айя да се раздвижи, да обяви, че си е променила решението и да поеме обратно. Ала тя не казваше нищо, а той не можеше да види очите й, за да разбере какво се крие в тях. За повече от половината му живот Айя го бе наставлявала. Виждаше в нея втора майка. След посещението при Оракула тя се бе обгърнала в мистериозност.
Лел също се бе умълчала. От много поколения такива като нея не биваха посрещани в Еро с отворени обятия. Сега, когато миризмата на града ги обгърна, тя сбърчи нос.
— Това голямо село? Ха! Прекалено много хора.
— Говори по-тихо! — Аркониел нервно се огледа. Понастоящем бродещите магьосници също не биваха приемани твърде топло. Ако той и Айя бъдеха открити в компанията на вещица, нещата щяха да придобият изключително неприятно развитие.
— Смърди като ток — промърмори Лел.
Айя отметна качулката си назад и изненада Аркониел с лека усмивка.
— Казва, че мирише на изпражнения — и е съвършено права.
Кой го казва, помисли си младежът. От самото начало на запознанството си с вещицата бе внимавал да застава така, че вятърът да духа срещу нея.
След странното си посещение в Афра бяха отишли в Еро, където гостуваха на херцога и прекрасната му, крехка принцеса. Дните минаваха в игри и лов, а всяка вечер Айя и херцогът водеха някакви поверителни разговори.