Един банален и монотонен живот. И изведнъж — убийство!
Полковник Мелчит, началникът на полицията, бе повикал инспектор Слак.
Слак бе човек, уверен в своите възможности. Когато вземеше решение, бе непоколебим. Сега също бе съвсем категоричен.
— Съпругът го е извършил, сър — каза той.
— Така ли мислите?
— Съвсем сигурен съм. Достатъчно е само да го погледнете — грешен като самия дявол. Не показва признаци на скръб или някакви други чувства. Когато се е върнал в къщата, вече е знаел, че жена му е мъртва.
— Не се ли опита поне за момент да играе ролята на потресен съпруг?
— Не, сър. Прекалено е самодоволен. Някои хора просто не могат да се преструват. Твърде бездушни са.
— Да не е замесена друга жена? — попита полковник Мелчит.
— Не можахме да открием подобно нещо. Той, разбира се, е доста хитър. Прикрил е следите си. Според мен мисис Спенлоу просто му е била дошла до гуша. Тя имаше пари и бих казал, че беше жена, с която трудно се живее… все се захващаше с някакви „-изми“ и други такива щуротии. Той е решил хладнокръвно да се отърве от нея и да си заживее спокойно сам.
— Да, предполагам, че случаят е бил такъв.
— Бъдете сигурен, че е било така. Внимателно е планирал всичко. Направил се е, че са го извикали по телефона…
Мелчит го прекъсна:
— Не е засичан телефонен разговор?
— Не, сър. Това значи, че или той лъже, или че разговорът е проведен от външна телефонна кабина. В селото има само два обществени телефона — на гарата и в пощата. Със сигурност не е било от пощата. Мисис Блейд вижда всеки, който влиза. Трябва да е било от гарата. Влакът пристига в два и двадесет и седем и по това време настава голяма суматоха. Но главното е, че според него му се е обадила мис Марпъл, а това определено не е истина. Обаждането не е било от нейния дом, а пък тя самата е била отишла до женската организация.
— Нали не пренебрегвате възможността някой умишлено да го е принудил да напусне къщата, с цел да убие мисис Спенлоу?
— Имате предвид младия Тед Джерард, нали, сър? Работя по тази хипотеза… но тук се изправяме пред липса на мотив — той не печели нищо.
— Въпреки това той не е цвете за мирисане. Говори се, че бил замесен в някаква злоупотреба.
— Не казвам, че е светец. Все пак е отишъл при шефа си и си признал за злоупотребата, и то преди работодателите му да разберат нещо.
— Член на Оксфордския сбор7 — каза Мелчит.
— Да, сър. След като постъпил там, той решил да действа според догмите на движението и признал, че е задигнал парите. Забележете, не казвам, че това не може да е било предвидливо замислено. Може да е помислил, че са го усетили и да е решил да заложи на честното разкаяние.
— Голям скептик сте, Слак — каза полковник Мелчит. — Между другото, говорихте ли въобще с мис Марпъл?
— Какво общо има тя, сър?
— О, нищо, но тя все дочува разни неща. Защо не идете да си побъбрите с нея? Тя е много умна стара дама.
Слак смени темата:
— Искам да ви питам нещо, сър. Мястото, където жертвата е започнала кариерата си като домашна прислужница — в дома на сър Робърт Абъркромби… там имаше някаква кражба на бижута… смарагди… с доста голяма стойност. Не бяха открити. Хвърлих едно око на случая — трябва да е станало по времето, когато тази Спенлоу е била там. Е, наистина, по него време е била още момиче… Не мислите, че е била замесена, нали, сър? Спенлоу пък, знаете, бил един от онези дребни бижутери — доста подходящ човек за такова нещо.
Мелчит поклати глава.
— Това ми се струва пресилено. Тогава тя дори не е познавала Спенлоу. Спомнял си случая. В полицията се говореше, че е бил замесен един от синовете — Джо Абъркромби — ужасен млад нехранимайко. Затънал до шия в дългове, които бил изплатени точно след кражбата… Казваха, че някаква богата жена, но не съм сигурен — старият Абъркромби малко шикалкавеше при този случай — се опитала да спре разследването.
— Просто ми мина през ума, сър — каза Слак.
Мис Марпъл бе много доволна, когато посрещна инспектор Слак, особено щом чу, че го е пратил полковник Мелчит.
— О, наистина, много мило от страна на полковника. Не знаех, че си спомня за мен.
— Разбира се, че ви помни. Каза ми, че ако вие не знаете нещо, което се е случило в Сент Мери Мийд, тогава то не си струва да се знае.
— Прекалено е любезен, но аз наистина не знам абсолютно нищо. Имам предвид това убийство.
7
Оксфордски сбор — религиозно движение, основано от Франк Бактън, известно с ритуал, в който публично се признават морални прегрешения. Членовете му вземат активно участие в обществения и политическия живот. — Б.пр.