— Разбира се — каза Бънч. — Ще отида да приготвя необходимите неща и ще повикам Харпър и Джоунс да ви помогнат да го пренесете.
— Благодаря. Мога да телефонирам от дома ви за линейка, но се боя, че докато дойде… — той не довърши мисълта си.
— Вътрешен кръвоизлив? — попита Бънч.
Доктор Грифитс кимна и каза:
— Как, за Бога, се е озовал тук?
— Миля, че е престоял тук цялата нощ — замислено рече Бънч. — Харпър отключва църквата сутрин, когато отива на работа, но обикновено не влиза вътре.
Пет минути по-късно доктор Грифитс остави телефонната слушалка и се върна в дневната, където пострадалият лежеше върху набързо застланите одеяла на дивана. Бънч придърпваше леген с вода, почиствайки след прегледа на доктора.
— Е, това е — каза Грифитс. — Повиках линейка и уведомих полицията. — Той стоеше и намръщено гледаше пациента, който лежеше със затворени очи. Лявата му ръка конвулсивно потръпваше до тялото.
— Бил е прострелян — каза Грифитс. — От непосредствена близост. Смачкал е носната си кърпа на топка и с нея е запушил раната, за да спре кървенето.
— Могъл ли е да стигне далеч в това състояние? — попита Бънч.
— О, да, съвсем възможно е. Известни са случаи, когато смъртно ранен човек намира сили да тръгне по улицата, все едно че нищо не се е случило, а пет-десет минути по-късно изведнъж да рухне. Така че не е задължително да е бил застрелян в църквата. О, не. Може това да е станало на известно разстояние от нея. Разбира се, възможно е и сам да се е прострелял, след което да е изпуснал пистолета и, залитайки, да е тръгнал слепешката към църквата. Не разбирам обаче защо се е отправил към нея, а не към дома ви.
— О, аз знам защо — рече Бънч. — Той го каза: „светилище“.
Докторът я загледа втренчено.
— Светилище?
— Ето го и Джулиан — каза Бънч и обърна глава, когато чу стъпките на мъжа си в коридора. — Джулиан, ела тук!
Преподобният Джулиан Хармън влезе в стаята. Поведението му на подчертано образован, но малко отнесен човек винаги го правеше да изглежда по-възрастен, отколкото бе всъщност.
— Боже мой! — каза Джулиан Хармън и огледа с кротък, озадачен поглед хирургическите инструменти и тялото, проснато на дивана.
Бънч обясни с обичайната си лаконичност:
— Намерих го в църквата, умираше. Бил е прострелян. Познаваш ли го, Джулиан? Стори ми се, че го чух да произнася името ти.
Викарият се приближи до дивана и погледна умиращия.
— Бедният — каза той и поклати глава. — Не, не го познавам. Почти съм сигурен, че не съм го виждал преди.
В този момент очите на умиращия се отвориха отново. Те се преместиха от доктора към Джулиан Хармън, а после към съпругата му и останаха приковани в лицето й. Грифитс пристъпи напред.
— Можете ли да говорите? — попита той настоятелно.
Но, вперил поглед в Бънч, мъжът изрече с немощен глас:
— Моля… моля ви… — след което леко потръпна и издъхна.
Сержант Хейз наплюнчи молива си и обърна страницата на своя бележник.
— Това ли е всичко, което можете да ми кажете, мисис Хармън?
— Да — каза Бънч. — А това са нещата, които намерих в джобовете на сакото му.
На масата, до лакътя на сержант Хейз, лежеше портфейл, един доста стар и очукан часовник с инициали „У. С.“ и билет за връщане до Лондон. Нищо повече.
— Разбрахте ли кой е той? — попита Бънч.
— Някакви мистър и мисис Екълс са се обаждали в участъка. Изглежда той е брат на мисис Екълс. Името му е Сандбърн. От известно време не бил добре със здравето и нервите. Напоследък състоянието му се влошило. Онзи ден излязъл и не се прибрал. Взел със себе си и револвер.
— После дошъл тук и се застрелял, така ли? — попита Бънч. — Защо?
— Ами, нали разбирате, бил е депресиран…
Бънч го прекъсна:
— Нямам това предвид. Искам да кажа — защо точно тук?
Тъй като сержант Хейз очевидно не разполагаше с отговор на този въпрос, той отвърна уклончиво:
— Пристигнал е тук с автобуса в пет и десет.
— Добре — каза Бънч й повтори: — Но защо?
— Не зная, мисис Харман — отвърна сержант Хейз. — Няма никакво обяснение. Ако душевното му равновесие е било нарушено…
Бънч довърши вместо него:
— Можел е да го направи къде ли не. Но не виждам защо е било необходимо да вземе автобус до такова малко провинциално селце. Тук не е познавал никого, нали?