— Така, така. Но в края на краищата какво толкова — една карфица?! Всъщност той наистина я е намерил до тялото на мисис Спенлоу. Вчера дошъл и казал това на Слак. Предполагам, че вие сте го накарали. Разбира се, не е трябвало да пипа нищо, но, както казах, какво пък толкова — една нищо и никаква карфица. Това е нещо, което всяка жена използва.
— О, не, полковник Мелчит, тук грешите. За един мъж това може да изглежда обикновена карфица, но тази не е била такава. Беше специална, много тънка, от тези, които ги продават в кутийки. Използват се предимно от шивачи.
Мелчит се опули насреща й, докато в съзнанието му се прокрадваше тънък лъч на осенение. Мис Марпъл на няколко пъти енергично поклати глава.
— Да, разбира се. Изглежда толкова очевидно. Тя е била с кимоното си, защото е щяла да пробва новата си рокля. И така, отишла е в предната стая, мис Полит ще да е казала нещо за мерките и е обвила шивашкия сантиметър около врата й… после само е трябвало да го стегне и да дръпне… чувала съм, че било много лесно. Сетне, разбира се, е излязла навън, дръпнала вратата, застанала пред нея и започнала да чука, сякаш току-що е пристигнала. Но карфицата доказва, че тя вече е била в къщата.
— Значи тя е телефонирала на мистър Спенлоу?
— Да, от пощата в два и тридесет. Точно по времето, когато пристига автобусът, пощата е празна.
— Но, скъпа мис Марпъл, защо? — попита полковник Мелчит. — Защо, за Бога? Не може да има убийство без мотив.
— Е, струва ми се, полковник Мелчит, че от всичко, което чух, корените на това престъпление са далеч назад във времето. Знаете ли, това ми напомня за двама мои братовчеди — Антъни и Гордън. С каквото и да се захванеше Антъни, винаги успяваше, а при бедния Гордън бе точно обратното. Я състезателен кон ще окуцее, я стоки или собственост ще се обезценят. Според мен двете жени са участвали заедно.
— В какво?
— В обира. Било е отдавна. Чувала съм, че ставало дума за някакви изключително скъпи смарагди. Прислужницата и помощничката й го били направили. Защото едно нещо остана необяснено — как е станало така, че когато помощничката се омъжила за градинаря, са имали достатъчно пари, за да отворят цветарски магазин? Отговорът е, че това е била нейната част от… от плячката. Мисля, че това е правилната дума. Всичко, с което се захванела, ставало без грешка. Пари при пари отиват. Но другата — прислужницата — не е имала този късмет. Стигнала до положението на селска шивачка. Тогава те се срещнали отново. В началото всичко било наред, предполагам, докато на сцената не се появил Тед Джерард. Мисис Спенлоу, видите ли, вече била измъчвана от гузна съвест, а и не била, съвсем безразлична към религията. Този млад мъж несъмнено е настоявал тя „да си признае“ и „да се покае“ и, смея да кажа, че почти я е бил убедил. Но мис Полит съвсем не мислела така. Тя знаела, че може да отиде в затвора заради кражбата, в която преди години те са участвали заедно. И така тя взела решение да сложи край на всичко това. Боя се, че е доста порочна жена. Мисля, че окото й няма да мигне, ако обесят милия, глупав мистър Спенлоу.
Полковник Мелчит изрече бавно:
— Ние можем… ъ-ъ-ъ… да проверим ваната теория много подробно. А също и дали тази Полит и прислужницата в дома на Абъркромби са едно и също лице, но…
— Ще бъде съвсем лесно — успокои го мис Марпъл. — Тя е от този тип жени, кои то рухват веднага, когато застанат лице в лице с истината. Освен това у мен е нейният шивашки сантиметър. Аз… ъ-ъ-ъ… го взех вчера, докато бях на проба. Като открие липсата му, ще помисли, че полицията го е взела. Тя е доста невежа жена и ще реши, че това по някакъв начин ще докаже вината й. — Тя му се усмихна насърчително. — Уверявам ви, че няма да имате затруднения.
Това бе същият тон, с който неговата любима леля преди време го бе уверила, че ще издържи приемния изпит за Сандхърст8.
И той го бе издържал.
Случаят с жената на пазача
— Е — запита доктор Хейдок своята пациентка. — Как сте днес?
Мис Марпъл уморено му се усмихна от възглавниците.
— Предполагам, че съм по-добре — призна тя. — Но се чувствам ужасно потисната. Не мога да превъзмогна усещането, че ако бях умряла, щеше да е най-добре. В края на краищата аз съм възрастна жена. Никому не съм нужна и никой не го е грижа за мен.
Доктор Хейдок я прекъсна с обичайната си безцеремонност:
— Да, да, типична реакция след такъв тип грип. Нуждаете се от нещо, което да ви разсее, нещо, което да стимулира мисълта ви.