— О — каза мис Хармън, — тепърва предстои всичко!
Тънкият нос на мис Брент потрепна в знак на одобрение.
— О, скъпа, наистина ли мислиш, че…
— Всички знаем що за човек е Хари — каза мис Хармън.
— Знаем какъв беше, но мисля, че сега ще…
— О — каза мис Хармън, — мъжете никога не се променят. Хайманата си остава хаймана. Знам ги аз тях!
— Боже, боже, бедното дете! — мис Брент изглеждаше доволна. — Да, мисля, че ще си има неприятности с него. Наистина някой трябва да я предупреди. Чудя се дали знае нещо за миналото му.
— Ще бъде страшно несправедливо — каза мис Брент, — ако тя не научи нищо. Ще се получи доста неловко, особено след като в селото има само една аптека.
Дъщерята на търговеца на цигари се бе омъжила за мистър Едж — аптекаря.
— Щеше да е много по-добре — рече мис Брент, — ако мисис Лакстън можеше да ходи при Бутс в Мач Бенъм.
— Смея да допусна — додаде мис Хармън, — че Хари Лакстън сам ще й предложи това.
И те отново се спогледаха многозначително.
— Но аз определено смятам — рече мис Хармън, — че тя трябва да знае.
— Зверове! — възмутено се обърна Кларис Вейн към чичо си, доктор Хейдок. — Някои хора са истински зверове.
Той любопитно я погледна.
Тя беше високо, тъмнокосо момиче, красиво, сърдечно и импулсивно. Големите й кафяви очи бяха изпълнени с негодувание, когато каза:
— Ах, тези хапли… все одумват… все правят разни намеци…
— За Хари Лакстън?
— Да, и за любовната му връзка с дъщерята на търговеца.
— О, това ли! — докторът сви рамене. — Много мъже са имали подобни връзки на млади години.
— Разбира се. Но всичко е свършило. Защо още дърдорят за това? Вадят тази история на бял свят след толкова години. Приличат на вампири, пируващи с трупове.
— Смея да кажа, скъпа, че си права, задето мислиш така. Но виж какво, тук те няма за какво толкова да си говорят и аз се боя, че са склонни да клюкарстват за отминали събития. Но ми е любопитно защо това толкова те разстройва?
Кларис Вейн прехапа устни и поруменя. После каза с необичайно глух глас:
— Те… те изглеждат толкова щастливи. Имам предвид съпрузите Лакстън. Млади и влюбени са и всичко им се струва прекрасно. Ужасявам се от мисълта, че всичко това може да бъде развалено от клюки, намеци, интриги и цялата тази мръсотия.
— Хм, разбирам.
Кларис продължи:
— Преди малко говорих с него. Той е толкова щастлив, изпълнен с плам, развълнуван и… да, развълнуван от това, че е изпълнил най-съкровеното си желание — да възроди Кингсдийн. Радва се като дете на всичко това. А тя… ами, мисля, че през целия й живот не й се е случвало нищо лошо. Винаги е имала всичко. Ти си я виждал. Какво мислиш за нея?
Докторът не отговори веднага. За другите Луиз Лакстън може би бе обект на завист. Разглезена любимка на съдбата. Но на него тя само му напомняше рефрена на една популярна песен отпреди много години — „Бедното малко богато момиче…“. Малко изящно създание със светлоруси коси, които се спускаха на ситни къдрици покрай лицето и големи, тъжни сини очи.
Луиз бе леко оклюмала. Многобройните поздравления я бяха уморили. Надяваше се, че скоро ще дойде време да си ходят. Може би дори още сега Хари щеше да го предложи. Тя косо го погледна. Толкова висок и широкоплещест, изглежда бе страшно доволен от това ужасно, тъпо парти.
„Бедното малко богато момиче“.
— Уф! — това бе въздишка на облекчение.
Хари се извърна и погледна съпругата си развеселен. Те подкараха към къщи.
— Какво досадно парти, мили! — каза тя.
Хари се засмя.
— Да, направо ужасно. Не мисли вече за това, сладка моя. Знаеш, че трябваше да идем. Всички тези стари квачки ме знаят от времето, когато съм живял тук като момче. Щяха да бъдат ужасно разочаровани, ако не бяха те разгледали по-отблизо.
Луиз се намръщи и каза:
— Ще трябва ли да се срещаме с тях отново?
— Какво? О, не. Те ще се отбият у нас, за да спазят етикета и ще си оставят визитките. Ще им върнеш посещението и след това повече няма да те притесняват. Можеш да си намериш нови приятелки тук или… изобщо както ти си решиш.
След минута-две Луиз рече:
— Няма ли тук по-забавни хора?
— О, да. Има едно семейство Каунти. Въпреки че те може би също ще ти се сторят малко скучни. Интересуват се най-вече от луковици, кучета и коне. Разбира се, ти също ще яздиш. Ще ти хареса. В Еглинтън има един кон, който искам да видиш. Красиво животно, отлично обучено, без недостатъци, само дето е малко буен.