— Да, аз съм, мистър Хари, и много се радвам да ви видя след толкова години.
Хари се извърна към жена си:
— Бела е моя стара изгора, Луиз — каза той. — Бях влюбен в нея до уши, нали, Бела?
— Щом така казвате — рече мисис Едж.
Луиз се засмя и каза:
— Съпругът ми винаги е много щастлив, когато срещне някого от старите си приятели.
— Е — каза мисис Едж, — не сме ви забравили, мистър Хари. Това дето сте се оженили и построили нова къща на мястото на онази порутена Кингсдийн Хаус звучи като приказка.
— Изглеждаш много хубава и свежа — рече Хари, а мисис Едж се разсмя и като каза, че при нея всичко е наред, му напомни за четката за зъби.
Улавяйки смаяния поглед на мисис Хармън, Кларис тържествуващо си помисли:
„Много добре, Хари! Ти направо ги обезоръжи!“
Доктор Хейдок троснато се обърна към племенницата си:
— Какви са тези глупости, че старата Мъргатройд се навъртала около Кингсдийн, размахвала юмруци и кълняла новите собственици?
— Не са глупости, вярно е. И това ужасно разстройва Луиз.
— Кажи й да не се тревожи. Когато Мъргатройд бяха пазачи там, не спираха да се оплакват от къщата. Стояха само защото Мъргатройд пиеше и не можеше да си намери друга работа.
— Ще й кажа — рече нерешително Кларис, — но не мисля, че тя ще повярва. Старицата е побесняла от гняв.
— Тя толкова обичаше Хари като момче. Не мога да разбера.
— Ами… те скоро ще се отърват от нея — каза Кларис. — Хари щял да й купи билет до Америка.
Три дни по-късно Луиз бе убита, след като бе хвърлена от коня си. Двама мъже в един хлебарски камион бяха станали свидетели на инцидента. Те видели Луиз да излиза от портата, яздейки коня си, след което старицата изникнала на пътя, размахала ръце и се развикала. Конят се подплашил, свърнал рязко и диво хукнал по пътя, като хвърлил Луиз Лакстън през главата си.
Единият от мъжете останал до бездиханното й тяло, без да знае как да постъпи, а другият хукнал за помощ към къщата.
Хари Лакстън дотичал, лицето му имало мъртвешки вид. Те откачили един от капаците на камиона, положили я отгоре и я отнесли в къщата. Тя издъхнала, без да дойде в съзнание и преди пристигането на доктора.
(Край на ръкописа на доктор Хейдок).
При посещението си на следващия ден той със задоволство забеляза, че страните на мис Марпъл са порозовели и тя определено изглежда по-жизнена.
— Е, какъв е отговорът? — запита той.
— Че къде е проблемът, доктор Хейдок? — контрира го мис Марпъл.
— О, скъпа, аз ли трябва да ви обяснявам?
— Предполагам — започна мис Марпъл, — че ви смущава необичайното поведение на жената на пазача. Защо се е държала така странно? Наистина не е особено приятно да те изгонят от собствения ти дом. Но това не е бил нейният дом. Всъщност докато е живяла там, тя постоянно е мърморела и се е оплаквала. Да, наистина има нещо гнило в това. Между другото, какво стана с нея?
— Офейка за Ливърпул. Инцидентът я уплаши. Мисля, че там е дочакала кораба за Америка.
— За някого това ще е било много удобно — рече мис Марпъл. — Да, мисля, че „проблемът със странното поведение на жената на пазача“ може лесно да бъде разрешен. Става въпрос за подкуп, нали?
— Това ли е вашият отговор?
— Ами щом държанието й е било толкова неестествено, то тогава тя навярно е била накарана „да играе театър“, както се казва, а това означава, че някой й е платил.
— И вие знаете кой?
— Така мисля. Боя се, че отново става въпрос за пари. Забелязала съм, че всеки джентълмен харесва определен тип жени.
— Това вече не е по моята част.
— Не, не, всичко е свързано. Хари Лакстън е харесвал Бела Едж — тъмнокоса и жизнена жена. Вашата племенница Кларис е същият тип. Но бедната му съпруга се оказва съвсем различна — руса и сантиментална, въобще не е била негов тип. Значи трябва да се е оженил заради парите й. И пак заради парите й я е убил.
— Казахте „убийство“?
— Ами той изглежда най-подходящият човек за тази работа. Привлекателен за жените и съвсем безскрупулен. Мисля, че е искал да вземе парите на жена си и да се ожени за вашата племенница. Може и да са го видели да говори с мисис Едж, но не мисля, че все още е изпитвал някакви чувства към нея. Смея да кажа обаче, че е накарал бедната жена да си мисли, че е така, за да постигне целта си. И скоро вече е можел да я върти на пръста си, според мен.