— И как точно мислите, че я е убил?
Мис Марпъл остана за няколко минути безмълвна, вперила поглед пред себе си, а сините й очи изглеждаха замислени.
— Времето е било много точно избрано, за да се осигурят хората от хлебарския камион като свидетели. Те са видели старицата и, разбира се, са решили, че тя е уплашила коня. Но, както аз си го представям, може да е имало и нещо от рода на въздушна пушка или прашка. Да, точно когато конят излизал през портата. Разбира се, той се е уплашил и хуквайки, хвърлил мисис Лакстън. — Тя спря и се намръщи. — Падането можело и да я убие. Но Хари Лакстън не е можел да бъде сигурен. А ми се вижда човек, който внимателно планира нещата и не оставя нищо на случайността. Пък и мисис Едж е могла да го снабди с нещо подходящо, без съпругът й да разбере. Иначе защо Хари ще се занимава с нея? Да, мисля, че е имал под ръка силно приспивателно, което й е инжектирал преди вашето пристигане. Все пак ако една жена падне от кон и пострада сериозно, а после умре, без да дойде в съзнание… е, у доктора вероятно не би възникнало съмнение, нали? Той би го отдал на шока или нещо от този род.
Доктор Хейдок кимна.
— А вие защо се усъмнихте? — попита го мис Марпъл.
— Не бе проява на кой знае каква проницателност от моя страна — каза доктор Хейдок. — Просто баналния, всеизвестен факт, че убиецът е толкова уверен в своята интелигентност, че не взима необходимите предпазни мерки. Точно утешавах опечаления съпруг — аз дяволски му съчувствах — когато той изведнъж се хвърли към канапето, за да театралничи още малко и от джоба му изпадна спринцовка за подкожни инжекции. Той я грабна толкова уплашено, че аз се замислих. Хари Лакстън не взимаше лекарства — беше в отлично здраве. За какво му бе притрябвала тази спринцовка тогава? Направих аутопсия с оглед на някои нови хипотези за смъртта и открих строфантин9. Останалото беше лесно. У Лакстън бе намерен строфантин и когато полицията разпита Бела Едж, тя не издържа и призна, че му го е дала. После пък старата мисис Мъргатройд призна, че Хари Лакстън я е накарал да играе ролята на проклинащата вещица.
— А вашата племенница успя ли да го преживее?
— Да. Тя много харесваше Хари, но нищо повече.
Докторът взе ръкописа.
— Отличен на вас, мис Марпъл, и на мен за моето лечение. Вие отново приличате на себе си.
Случаят със съвършената прислужница
— Ако нямате нищо против, госпожо, може ли да поговорим за миг?
За един страничен слушател тази молба би прозвучала абсурдно, тъй като Една — малката прислужница на мис Марпъл, всъщност вече говореше със своята господарка.
Знаейки, че този израз е идиом и не би следвало да се тълкува буквално, мис Марпъл насърчително каза:
— Разбира се, Една, влез и затвори вратата. Какво има?
Една послушно затвори вратата, приближи се към мис Марпъл, замачка с пръсти крайчеца на престилката си и преглътна веднъж-дваж.
— Да, Една? — окуражи я мис Марпъл.
— О, госпожо, ако нямате нищо против, става въпрос за моята братовчедка Глади.
— Боже мой! — възкликна мис Марпъл веднага допусна най-лошото, но уви, често най-логичното предположение. — Не… е в беда, нали?
Една побърза да я успокои:
— О, не, госпожо, нищо такова. Глади не е такова момиче. Просто е много разстроена. Виждате ли, тя си загуби работата.
— Боже мой, съжалявам за това. Тя работеше в Олд Хол, при госпожица… госпожиците Скинър, нали?
— Да, госпожо, точно така, госпожо. И Глади е много разстроена от това… наистина…
— Да, но преди Гладис доста често сменяше работните си места, нали?
— О, да, госпожо. Глади винаги е обичала разнообразието, наистина. Тя все не успява да се задържи на едно място, ако разбирате какво искам да кажа. Но досега все тя е предизвестявала за своето напускане.
— А този път е обратното, така ли? — попита сухо мис Марпъл.
— Да, госпожо, и Глади е ужасно притеснена.
Мис Марпъл изглеждаше леко изненадана. Доколкото си спомняше Гладис, която от време на време в почивните си дни идваше да пие чай в кухнята, тя беше вечно засмяно момиче с непоклатимо уравновесен характер.
Една продължи:
— Разбирате ли, госпожо, става дума за начина по който е станало и затова как е реагирала мис Скинър.
— Как — търпеливо запита мис Марпъл — е реагирала мис Скинър?
Този път Една успя да изсипе наведнъж всичко, което знаеше.