Лавиния Скинър, висока, суха и кокалеста жена на около петдесет, имаше дрезгав глас, а държанието й беше доста безцеремонно.
— Радвам се да ви видя — рече тя. — Емили е на легло, днес се чувства зле, бедничката. Надяваше се да ви види, това би я ободрило, но има дни, когато не е в състояние да се вижда с когото и да било. Бедната, тя е изключително търпелива.
Мис Марпъл любезно се съгласи. Основна тема на разговори в Сент Мери Мийд бе прислугата и не бе трудно разговорът да приеме тази насока. Мис Марпъл рече, че била дочула, задето това хубаво момиче Гладис Холис напускало.
Мис Ливиния кимна.
— Миналата сряда счупи нещо. Не може така.
Мис Марпъл въздъхна и рече, че в днешно време на всички им се налага да се примиряват с не дотам приятни неща. Било толкова трудно да накараш момичетата сега да идват в провинцията и да стават прислужници. Мис Скинър наистина ли смята, че ще бъде разумно да уволни Гладис?
— Зная, че трудно се намира прислуга — призна мис Лавиния. — Семейство Деверо си нямат и никак не е чудно, че все се карат, вдигат шум цяла вечер и ядат по всяко време. Това момиче изобщо не разбира от домакинство. Съжалявам съпруга й. Семейство Ларкин също останали наскоро без прислуга. Разбира се, трябва да се има предвид характерът на индийския съдия и смахнатата му „чота хазри“, както той я нарича в шест сутринта, а мисис Ларкин все вдига врява. И затова никак не ми е чудно. Джанет на мис Кармайкъл е много полезна, разбира се, въпреки че, по мое мнение, тя е ужасно опърничава и просто тормози старата дама.
— Тогава не смятате ли, че следва да промените решението си за Гладис? Тя на истина е добро момиче. Познавам цялото й семейство — все честни и почтени хора.
Мис Лавиния поклати глава.
— Имам си причини — рече тя важно.
— Зная, че ви е изчезнала брошка — промърмори мис Марпъл, — и разбирам…
— А, така значи! Кой пък се е разприказвал? Предполагам, че момичето. Честно казано, убедена съм, че тя я е взела. После се е уплашила и я е върнала, но разбира се, човек не бива да говори, без да е абсолютно сигурен. — Тя смени темата — Елате да видите Емили, мис Марпъл Сигурна съм, че ще й се отрази добре.
Мис Марпъл покорно последва мис Лавиния, която почука на една врата и след като я поканиха да влезе, въведе гостенката си в най-хубавата стая от апартамента. Транспарантите бяха наполовина спуснати и светлината вътре бе оскъдна. Мис Емили лежеше на леглото и явно се наслаждаваше на сумрака и на незнайната си болест.
Мъждивата светлина я правеше да изглежда слаба и немощна. Част от пепеляворусата й коса небрежно бе събрана на тила, а останалата падаше на къдрици. Общият вид напомняше за гнездо, с което никоя уважаваща себе си птица не би се гордяла. В стаята се долавяше лек аромат на одеколон, стари бисквити и камфор.
С полупритворени очи и слаб глас Емили Скинър обясни, че „днес бил един от лошите й дни“.
— Най-лошото на една болест е — меланхолично изрече мис Емили, — че човек осъзнава какво бреме е за околните. Лавиния е толкова добра с мен. Лави, скъпа, неприятно ми е да ти създавам проблеми, но грейката не е приготвена така, както искам. Ако е много пълна, ми тежи, от друга страна, ако топлата вода е малко, изстива веднага.
— Съжалявам, скъпа, подай ми я. Ще отлея малко.
— Тъй и тъй ще отливаш малко, няма ли да е по-добре да я заредиш наново с топла вода? Предполагам, че нямаме сухари… не, не, няма значение. Мога да мина и без тях. А малко слаб чай с резенче лимон? Нямаме лимон? Не, наистина, не мога да пия чай без лимон. Струва ми се, че млякото сутринта бе леко вкиснато и трябваше така да си изпия чая. Но няма значение, ще мина и без чай. Само дето се чувствам толкова отпаднала. Казват, че стридите били много хранителни. Чудя се дали бих могла да те помоля да купиш? Не, не, много трудно е да се намерят по това време на деня. Ще погладувам до сутринта.
Лавиния излезе от стаята, като неясно измърмори нещо за отиване с велосипеда до селото.
Мис Емили вяло се усмихна на гостенката си и отбеляза, че наистина й е неприятно някой да се главоболи заради нея.
Същата вечер мис Марпъл каза на Една, че се бои, задето ходатайството й не дало резултат.
Ала доста се притесни, когато разбра, че из селото вече се носят слухове за безчестната постъпка на Гладис.