В пощата я подхвана мис Уедърби:
— Скъпа Джейн, дали са й писмена препоръка, в която описват колко отзивчива, въздържана и порядъчна била, но не казват нито дума за честността й. Намирам го за показателно. Дочух, че имало някакъв проблем с една брошка. Мисля, че има нещо в тази работа, защото нали знаеш, човек не освобождава прислугата си ей така в днешно време, освен ако не е заради нещо наистина сериозно. Доста трудно ще си намерят друга сега. Момичетата просто няма да отидат в Олд Хол. Нямат търпение да дойде почивният им ден, за да се приберат у дома. Ще видиш, че Скинър няма да си намерят друга и тогава, може би, онази ужасна хипохондричка ще трябва да се вдигне от леглото и да посвърши туй-онуй.
Какво бе разочарованието, когато цялото село научи, че госпожиците Скинър ангажирали от някаква агенция нова прислужница, която, според описанието, била истински образец за съвършенство.
— Беше ни горещо препоръчана и получихме отлична характеристика за трите й години трудов стаж. Предпочитала да е в провинцията и на практика иска по-малка надница от тази на Гладис. Чувствам, че наистина сме изкарали късмет.
— Е, все пак — отбеляза мис Марпъл, след като научи тези подробности от мис Лавиния в рибния магазин, — изглежда прекалено хубаво, за да бъде истина.
После в Сент Мери Мийд се понесе мнението, че скъпоценната находка ще се откаже в последния момент и въобще няма да се яви.
Ала нито една от тези прогнози не се оправда и селото стана свидетел как местното съкровище на име Мери Хигинс слезе пред Олд Хол от такси на „Рийда“. Трябваше да се признае, че външният й вид бе безупречен. Тя изглеждаше изключително порядъчна и бе облечена доста спретнато.
Когато мис Марпъл отново посети Олд Хол във връзка с разпределянето на местата в църквата по случай предстоящия празник, вратата й бе отворена от Мери Хигинс. Тя със сигурност бе съвършената прислужница. На вид изглеждаше около четиридесетгодишна, със спретнато прибрана черна коса, розови бузи, закръглена фигура и носеше скромна черна рокля с бяла престилка и боне. „Точно както би следвало да изглежда една класическа, старомодна прислужница“, поясни по-късно мис Марпъл. Освен това тя говореше с тих, спокоен и почтителен тон, така различен от силния носов тембър на Гладис.
Мис Лавиния изглеждаше доста по-спокойна от обикновено и макар да съжали, че не можела да си запази място в църквата поради голямата си заетост покрай сестра си, тя все пак дари солидна парична помощ и обеща да изпрати парцалчета за чистене на писци и бебешки чорапки.
Мис Марпъл отбеляза колко добре изглежда тя.
— Мисля, че съм много задължена на Мери и толкова се радвам, че бях достатъчно твърда да се отърва от онова момиче. Мери е направо безценна. Готви чудесно, освен това прислужва прекрасно и поддържа малкия ни апартамент безупречно чист. Всеки ден обръща дюшеците и е наистина много мила с Емили.
Мис Марпъл побърза да се осведоми и за нея.
— О, бедната, напоследък е толкова зле. Разбира се, нищо не може да стори, но понякога наистина ме затруднява. Иска да й се сготви нещо определено, а като й го поднеса, казва, че сега не можела да го яде, после половин час по-късно иска същото, а то вече не става за ядене и трябва наново да се приготвя. Това ни създава наистина доста работа, разбира се, но за щастие Мери никога не възразява. Казва, че била свикнала да прислужва на болни и затова ги разбирала. Това е такова облекчение.
— Боже мой! — възкликна мис Марпъл. — Наистина сте случили с нея.
— Да, така е. Мисля, че Мери ни бе изпратена в отговор на нашите молитви.
— На мен ми се струва — добави мис Марпъл, — прекалено добра, за да е истина. Аз бих… е, щях да бъда малко по-внимателна, ако бях на ваше място.
Лавиния Скинър не можа да схване смисъла на тази забележка и рече:
— О, уверявам ви, правя всичко възможно, за да се чувства тя добре. Не зная какво бих правила, ако напусне.
— Не мисля, че ще си тръгне, преди да се е приготвила за това — рече мис Марпъл и настойчиво изгледа домакинята си.
— Ако човек си няма домашни грижи, голям товар му пада от плещите, нали? — рече мис Лавиния. — А как е вашата малка Една, свикна ли с работата си?
— Справя се съвсем добре. Но не е толкова умела, разбира се. Не и колкото вашата Мери. Но все пак аз знам всичко за Една, защото е от селото.
Докато отиваше към антрето, тя чу как болната капризно извика:
— Този компрес съвсем изсъхна. Доктор Алертън наблегна особено много на това той непрекъснато да се подновява. Хайде, хайде, остави. Искам чаша чай и едно сварено яйце, само три минути и половина, да не забравиш. И прати мис Лавиния при мен.