— Не, доколкото можахме да установим — каза сержант Хейз и като се покашля извинително, той се надигна и рече: — Вероятно мистър и мисис Екълс ще дойдат да се срещнат с вас, мадам… тоест, ако нямате нищо против.
— Разбира се, че нямам нищо против — каза Бънч. — Съвсем естествено. Просто исках да има какво да им кажа.
— Е, аз ще тръгвам — каза сержант Хейз.
— Благодарна съм все пак — рече Бънч, докато вървяха заедно към изхода, — че не е било убийство.
Пред портата на къщата бе спряла кола. Сержант Хейз я погледна и отбеляза:
— Изглежда мистър и мисис Екълс вече са тук, за да поговорят с вас, госпожо.
Бънч мобилизира силите си за нелекото изпитание, което явно я очакваше.
„Все пак — помисли си тя — винаги мога да извикам Джулиан на помощ. Пасторите са точно за това — да утешават опечалените“.
Бънч нямаше никаква представа как точно биха могли да изглеждат мистър и мисис Екълс, но още докато ги поздравяваше осъзна, че я обзема изненада. Мистър Екълс бе як, червендалест мъж и си личеше, че по принцип е жизнерадостен и закачлив. Във външния вид на мисис Екълс имаше нещо смущаващо. Тя имаше тънки, злобно присвити устни, а гласът й бе тънък и писклив.
— Както можете да си представите, мисис Хармън, това е ужасен шок — каза тя.
— О, зная — рече Бънч. — Абсолютно права сте. Моля, седнете! Да ви предложа… е, може би е малко рано за чай…
Мистър Екълс махна с пухкавата си ръка.
— Не, не, няма нужда — каза той. — Много любезно от ваша страна, наистина. Ние просто искахме да… да… е, каквото ви е казал бедният Уилям и… нали знаете…
— Доста време бе в чужбина — каза мисис Екълс. — И мисля, че може би там е преживял доста неприятни неща. След като си дойде вкъщи, беше много затворен и потиснат. Казваше, че този свят бил ужасен и че от живота не можело да се очаква нищо добро. Бедният Бил, беше все мрачен.
Бънч ги изгледа за миг, без да проговори.
— Той отмъкна пистолета на мъжа ми — продължи мисис Екълс. — Без наше знание. После изглежда е дошъл тук с автобус. Смятам, че е много благородно от негова страна. Не е искал да го направи в дома ни.
— Ех, бедният, бедният! — каза мистър Екълс с въздишка. — Не бива да го съдим.
Последва още една кратка пауза и мистър Екълс рече:
— Успя ли да каже нещо? Последни думи или нещо такова?
Лъскавите му свински очички внимателно изучаваха Бънч. Мисис Екълс също се наклони напред, сякаш нямаше търпение да чуе отговора.
— Не — тихо изрече Бънч. — Преди да умре, е дошъл в църквата да потърси убежище.
Мисис Екълс произнесе озадачено:
— Убежище? Не мисля, че добре ви…
Мистър Екълс я прекъсна:
— Убежище в светилището, скъпа — рече той нетърпеливо. — Това имаше предвид жената на викария. Било е грях… самоубийство, нали разбираш. Мисля, че е искал да се покае.
— Опита се да каже нещо, преди да умре — рече Бънч. — Започна с „моля“, но не можа да продължи.
Мисис Екълс допря носната си кърпа до очите си и подсмръкна.
— О, Боже — каза тя. — Ужасно е мъчително, нали?
— Хайде, хайде, Пам — рече съпругът й. — Не се разстройвай. Нищо не може да се направи. Горкият Уилям. Сега поне почива в мир. Е, много ви благодарим, мисис Хармън. Надявам се, че не сме ви прекъснали работата. Съпругата на един викарий е заета жена, знаем това.
Те се ръкуваха с нея, после изведнъж Екълс се обърна и каза:
— А, да, още само едно нещо. Мисля, че сакото му е тук, у вас, нали?
— Сакото му? — намръщи се Бънч.
— Бихме искали да приберем нещата му — каза Екълс. — Нали знаете, сантименталности…
— В джобовете му имаше часовник, портфейл и билет за влак — каза Бънч. — Дадох ги на сержант Хейз.
— Е, тогава всичко е наред — рече мистър Екълс. — Предполагам, че той ще ни ги предаде. Личните му документи сигурно са в портфейла.
— В него имаше само банкнота от една лира — каза Бънч. — Нищо друго.
— Никакви писма, нищо такова?
Бънч поклати глава.
— Е, благодарим ви отново, мисис Хармън. Сакото му, сигурно и то е при сержанта, нали?
Мъчейки се да си спомни, Бънч се намръщи.
— Чакайте малко — каза тя. — Не мисля, че… я да видим. Ние с доктора свалихме сакото, за да прегледаме раната му. — Тя обходи стаята с блуждаещ поглед. — Трябва да съм го занесла горе заедно с кърпите и легена.