Апартаментът бе обявен, че се дава под наем.
Няколко дни след това мис Марпъл, по-розовяла от вълнение, се отби в полицейския участък в Мач Бенъм и потърси инспектор Слак.
Той никак не я харесваше, но добре знаеше, че полицейският началник, полковник Мелчит, не споделя неговото мнение. Ето защо той я прие доста неохотно.
— Добър ден, мис Марпъл. Какво мога да направя за вас?
— О, Боже — започна мис Марпъл, — боя се, че сте много зает.
— Наистина имам доста работа — рече инспектор Слак, — но мога да ви отделя няколко минути.
— Господи — каза мис Марпъл отново, — надявам се, че ще успея да се изразя по най-подходящ начин. Нали знаете, много е трудно човек да поясни какво има предвид. Не мислите ли? Не, може би с вас не е така. Но, видите ли, моето образование е доста старомодно, главно чрез гувернантки, които преподават епохите на царуването на английските крале и най-обща култура — по книгата на доктор Брюър — трите болести по пшеницата — главня, слана и как беше третата… дали не беше плесен?
— Искате да си говорим за плесени? — попита инспектор Слак и се изчерви.
— О, не, не — мис Марпъл бързо загуби желанието си да говори за плесени. — Казах го просто като илюстрация. А и как се правят игли и други такива. Нали знаете, откъслечни познания, без обаче да те научат как да стигнеш до същността, което се опитвам да постигна в момента. Става дума за прислужницата на мис Скинър — Гладис.
— Мери Хигинс — поправи я инспектор Слак.
— О, да, тя е втората. Но аз имам предвид Гладис Холмс — едно доста нахално и твърде самодоволно момиче, но пък абсолютно честно и е изключително важно всички да разберат това.
— Доколкото знам, срещу нея няма повдигнато обвинение — рече инспекторът.
— Да, знам, че няма… но това е още по-лошо. Защото, нали разбирате, хората продължават да си мислят това-онова. О, Боже, знам, че не мога да се изразявам правилно. Искам да кажа, че е много важно Мери Хигинс да бъде открита.
— Разбира се — рече инспектор Слак. — Имате ли някаква идея?
— Ами, всъщност, да — призна мис Марпъл. — Може ли да ви попитам нещо? Вършат ли ви работа отпечатъци от пръсти?
— А! — рече инспекторът. — Ето тук тя е била изключително изобретателна. Изглежда е работила предимно с гумени ръкавици. И е била много внимателна — избърсала е цялата си спалня и мивката. Не можахме да открием никакви отпечатъци в апартамента.
— А щяха ли да ви бъдат от полза, ако имахте?
— Може би, мадам. Може в Скотланд Ярд да ги разпознаят. Ще добавя, че това не й е първата кражба.
Мис Марпъл живо кимна. Отвори чантата си и извади отвътре едно малко калъфче за визитни картички. В него имаше огледалце, завито в памучен плат.
— Стоеше в чантата ми — поясни мис Марпъл. — Отпечатъците на прислужницата са върху него. Мисля, че са излезли задоволително — тя държа преди това изключително лепкав предмет.
Инспектор Слак се облещи.
— Нарочно ли сте взели отпечатъците й?
— Разбира се.
— Тогава значи сте я подозирали?
— Е, нали разбирате, порази ме това, че тя е прекалено добра, за да бъде истина. Всъщност казах го и на мис Лавиния. Но тя просто не схвана намека. Боя се, инспекторе, че не вярвам в съществуването на съвършени хора. Повечето хора си имаме недостатъци и къщната работа ги разкрива много бързо.
— Е — рече инспектор Слак, след като се окопити, — аз съм ви задължен, предполагам. Ще изпратим отпечатъците в Скотланд Ярд и ще видим какво ще ни кажат оттам. — Той спря.
Мис Марпъл леко бе наклонила глава настрани и го гледаше многозначително.
— Предполагам, инспекторе, че не ви е хрумвало да поогледате и по-наблизо.
— Какво искате да кажете, мис Марпъл?
— Много е трудно да се обясни, но когато се натъкнете на нещо необичайно, то веднага хваща окото ви. Въпреки че често пъти необичайните неща могат да се окажат най-обикновени дреболии. През цялото време усещах, че нещо не е наред, имам предвид за Гладис и брошката, нали разбирате. Тя е честно момиче и не би взела брошката. Тогава защо мис Скинър мисли, че тя го е направила? Мис Скинър не е никак глупава! Защо тогава освободи една добра прислужница, след като в днешно време много трудно се намира прислуга? Това беше много необичайно. Затова се зачудих. И доста мислих. И забелязах още едно странно нещо. Мис Емили е хипохондричка, но със сигурност е първата, която не вика доктор. Хипохондриците обожават лекарите, а мис Емили — не.