— Какво предполагате тогава, мис Марпъл?
— Ами предполагам, че мис Лавиния и мис Емили са доста странни личности. Мис Емили прекарва почти цялото си време в една тъмна стая. А ако тази нейна коса не е перука, ще си сменя името! Искам да кажа, че е съвсем възможно слабата, бледа, сивокоса и хленчеща жена и закръглената, чернокоса жена с розови бузи да са едно и също лице. А и както разбрах, никой никога не е виждал мис Емили и Мери Хигинс заедно на едно и също място. Трябвало им е доста време да снемат отпечатъци от всички ключове, да научат колкото се може повече за наемателите и накрая да се отърват от местното момиче. Една нощ мис Емили изчезва в неизвестна посока, за да пристигне на гарата на следващия ден като Мери Хигинс. После, в подходящ момент, Мери Хигинс изчезва и след това настава небивала суматоха. Ще ви кажа къде да я намерите, инспекторе. На дивана на мис Емили Скинър. Ако не ми вярвате, вземете нейните отпечатъци, но ще видите, че съм права. Двойка ловки крадли — ето това са сестрите Скинър. И без съмнение са във връзка с опитни прекупвачи, магазини за крадени вещи, разни нелегални черни канали или както там им казвате. Но този път няма да се отърват безнаказано! Няма да позволя едно момиче — образец за честност в селото — да бъде очернено по такъв начин! Гладис Холмс е чиста като роса и всички трябва да го знаят. Всичко хубаво! — И преди инспектор Слак да се опомни, мис Марпъл гордо напусна стаята.
— Брей! — промърмори той. — Интересно дали е права?
Скоро откри, че за кой ли път мис Марпъл бе права. Полковник Мелчит поздрави Слак за добре свършената работа, а мис Марпъл покани Гладис на чай заедно с Една и й обърна сериозно внимание, че когато следващия път си намери добра работа, трябва да гледа да се задържи на нея.
Мис Марпъл разказва
Мисля, че никога не съм ви споменавала, скъпи ми Реймънд и Джоан, за една доста странна история, която стана преди няколко години. Не бих искала да изглежда като самохвалство от моя страна, зная разбира се, че с вас, младите, аз изобщо не мога да се меря по ум. Реймънд пише съвременни книги, в които се разказва за доста неприятни млади мъже и жени, а Джоан рисува забележителни картини на четвъртити хора със странни издутини по тях. Много умно от твоя страна, скъпа, но, както Реймънд винаги казва (съвсем мило разбира се, защото е най-милият племенник) — аз съм безнадеждна привърженичка на викторианското. Възхищавам се от господата Алма-Тадема и Фредерик Лейтън11 и предполагам, че на вас те ви се струват безнадеждно стари и демоде. Така да видя докъде бях стигнала. А, да, казвах, че не искам да изглежда като самохвалство от моя страна, но не мога да не съм поне мъничко доволна от себе си, защото, използвайки единствено здрав разум, смятам, че наистина разреших един проблем, над който умуваха глави, далеч по-умни от моята. Макар още от самото начало цялата работа да бе съвсем ясна… Е, ще ви разкажа тази история и ако решите, че прекалено се хваля с нея, то не трябва да забравяте, че поне помогнах на един човечец, изпаднал в голяма беда.
За първи път научих за тази работа една вечер около девет часа, когато Гуен (помните ли Гуен — малката ми червенокоса прислужница?)… е, влезе в стаята и ми съобщи, че мистър Педърик и още един джентълмен искали да ме видят. Както му е редът, Гуен ги бе въвела в гостната. А аз си седях в трапезарията, защото мисля, че е истинско разхищение пролетно време да се палят и двете камини. Наредих на Гуен да донесе вишновка и чаши и побързах да ида в гостната. Не знам помните ли мистър Педърик? Той почина преди две години, но дълго време беше мой приятел, както и мой адвокат. Много хитър и наистина способен адвокат беше той. Сега с личните ми дела се е заел неговият син — много приятен момък и винаги в крак с времето, но някак си не мога да му се доверя така, както се доверявах на баща му. Обясних на мистър Педърик за проблема с камините и той веднага отвърна, че с неговия приятел ще дойдат в трапезарията; разбира се, преди това представи своя спътник — някой си мистър Роудс. Той изглеждаше доста младолик… малко над четиридесетте и аз веднага забелязах, че нещо не беше наред. Държеше се малко странно. Човек би казал, че може би бе малко груб, ако не усетеше по-напред, че бедничкият е под голямо напрежение. Когато се настанихме в трапезарията и Гуен поднесе вишновката, мистър Педърик обясни причината за своето посещение.
11
Сър Лорънс Алма-Тадема, английски художник, роден в Холандия, 1836–1912, лорд Фредерик Лейтън — английски художник и скулптор, 1830–1896, председател на Английската Кралска Академия от 1878. — Б.пр.