Мисис Фелоус-Браун се извърна настрани и се погледна в огледалото.
— Трябва да ви кажа — каза тя, — че вашите дрехи наистина ме вталяват отзад.
— Вие сте по-слаба, отколкото бяхте преди три месеца — увери я Сибил.
— Всъщност не — рече мисис Фелоус-Браун. — Макар сега така да изглеждам в тази рокля. Скроили сте я по такъв начин, че тя наистина ме прибира отзад. Стои ми все едно че нямам задник… искам да кажа не по-голям, отколкото на другите хора. — Тя въздъхна и внимателно приглади тази проблематична част на тялото си. — Това винаги е било истинско изпитание за мен — продължи мисис Фелоус-Браун. — Разбира се, преди години можех да го прибера, като се изпъча наред, знаете. Е, вече не мога да го правя, защото сега, освен задник си имам и коремче. И исках да кажа, че… е, не мога да се прикрия и отпред и отзад, нали така?
— Трябва да видите някои от моите клиентки! — рече Алиша Кум.
Мисис Фелоус-Браун се разходи напред-назад.
— С корема проблемът е по-голям, отколкото със задника — каза тя. — Повече си личи. Или може би човек така си мисли, искам да кажа, че когато говориш с хората, ти си с лице към тях и те не могат да те видят отзад, но пък могат да те видят отпред. Както и да е, създадох си навика да си прибирам корема и оставям задника сам да се оправя. — Тя проточи врат, огледа се и после внезапно възкликна: — Ох, тази ваша кукла! Тръпки ме побиват от нея. Откога я имате?
Сибил несигурно погледна Алиша Кум, която изглеждаше озадачена и някак притеснена.
— Не знам точно, мисля, че от известно време… никога не запомням такива неща. Напоследък е ужасно… просто не мога да помня. Откога я имаме, Сибил?
Сибил бе лаконична:
— Не знам.
— Е — додаде мисис Фелоус-Браун, — от нея ме побиват тръпки. Странно! Знаете ли, изглежда сякаш ни наблюдава и може би ни се присмива. Ако бях на ваше място, бих се отървала от нея. — Тя леко потръпна, сетне отново се впусна в обсъждане на детайлите по роклята. Дали да скъсят ръкавите със сантиметър-два? Ами дължината й? Когато всички по-важни подробности бяха до последно уточнени, мисис Фелоус-Браун навлече дрехите, с които беше дошла и се приготви да си ходи. Когато отново мина покрай куклата, тя пак изви глава, за да я погледне.
— Не — рече тя, — тази кукла не ми харесва. Изглежда така, сякаш това място е нейно. Това не е здравословно.
— Какво пък искаше да каже сега? — попита Сибил, след като мисис Фелоус-Браун заслиза по стълбите. Но преди Алиша Кум да успее да отговори, тя отново се върна и подаде глава през вратата.
— Боже милостиви, съвсем забравих за Фу-Линг. Къде си, душичке? А, и таз добра! — Тя се облещи, другите две жени също. Пекинезът стоеше до креслото от зелено кадифе, втренчил се в просналата се връз него безжизнена кукла. Малкото му личице с изпъкнали очи не изразяваше нищо — нито удоволствие, нито негодувание. То просто гледаше.
— Ела при мен, скъпото на мама — каза му мисис Фелоус-Браун.
„Скъпото на мама“ обаче не я удостои с внимание.
— От ден на ден става все по-непослушен — рече тя с вид на човек, изтъкан от добродетели. — Хайде, Фу-Линг! Хайде да папкаш, душичке сладка! — Фу-Линг извърна леко глава към господарката си, сетне надменно възобнови наблюдението си върху куклата.
— Тя несъмнено го е впечатлила — каза мисис Фелоус-Браун. — Не мисля, че преди й беше обръщал внимание, както и аз. Беше ли тук, когато дойдох последния път?
Другите две жени се спогледаха. Сибил се бе намръщила, а Алиша Кум изрече замислено:
— Казах ви… просто напоследък все забравям. Откога я имаме, Сибил?
— Откъде се е взела? — запита мисис Фелоус-Браун. — Купихте ли я?
— О, не — Алиша Кум изглеждаше потресена от тази идея. — О, не. Предполагам… предполагам, че някой ми я е дал. — Тя разтърси глава. — Влудяващо е! — възкликна тя. — Направо е влудяващо, когато всичко изскача от ума ми миг след като се е случило.
— Не ставай глупав, Фу-Линг! — остро рече мисис Фелоус-Браун. — Е, хайде, ще трябва да те нося! — Тя го вдигна и той нададе кратък вой на измъчен протест. Те излязоха от стаята, а опулените очи на Фу-Линг все още съзерцаваха с огромен интерес куклата на стола, като кученцето извръщаше глава над пухкавото си рамо…
— Ама че кукла — рече мисис Гроувс. — Направо тръпки ме побиват от нея!
Мисис Гроувс беше чистачката и тъкмо беше приключила с бърсането на пода, движейки се назад като рак. Сега се беше изправила и бавно обикаляше из стаята, забърсвайки праха.