— Странно — рече тя. — До вчера хич не я бях забелязала. А днес направо ми се наби в очи, както се казва.
— Не ти ли харесва? — попита Сибил.
— Казвам ви, мисис Фокс, тръпки ме побиват от нея — отвърна чистачката. — Някак неестествено е, ако добре ме разбирате. Тези дълги увиснали крака и начинът, по който се е проснала там, и дето те гледа така особено. Не изглежда здравословно, това казвам аз.
— Преди не си споменавала нищо за нея — рече Сибил.
— Казвам ви, не я бях забелязала… до тази сутрин… Разбира се, знам, че е тук от известно време, но… — Тя спря, а лицето й придоби озадачен израз. — Прилича на нещата, дето ги сънувам нощем — изрече тя и като събра различните си инструменти за чистене, излезе от пробната, прекоси площадката и отиде в стаята отсреща.
Сибил се загледа в отпуснатата кукла. На лицето й се изписа още по-голямо смайване. В стаята влезе Алиша Кум и Сибил рязко се извърна.
— Мис Кум, откога го имате това създание?
— Какво, куклата ли? Скъпа, знаете, че не мога да помня. Вчера… ох, че е тъпо!… Вчера щях да ходя на една лекция и не бях изминала и половината път, когато изведнъж открих, че не мога да си спомня накъде съм се запътила. Мислих ли, мислих. Накрая си казах, че сигурно трябва да ходя във Фортнъмс, защото знаех, че имаше нещо, което трябваше да взема оттам. Е, няма да ми повярвате, но чак когато се прибрах у дома и седнах да пия чай, тогава се сетих за лекцията. Разбира се, все съм чувала, че хората изкуфяват с напредването на възрастта, но при мен май идва твърде рано. Сега пък забравих къде съм си оставила ръчната чанта… а също и очилата. Къде ги дянах тези очила? Преди малко ги държах… четях нещо в „Таймс“.
— Те са тук, върху камината — рече Сибил и й ги подаде. — А откъде имате тази кукла? Кой ви я даде?
— И за това нямам никакъв спомен — каза Алиша Кум. — Някой ми я даде или пък изпрати. Предполагам… Все пак тя подхожда на стаята, нали?
— Прекалено добре, мисля — рече Сибил. — Смешно, но не мога да си спомня, кога за първи път я видях тук.
— Не ставайте като мен — наставнически й каза Алиша Кум. — В края на краищата вие все още сте млада.
— Ама наистина, мис Кум, не помня. Искам да кажа… вчера я погледнах и си помислих, че има нещо… е, мисис Гроувс е съвсем права — тръпки ме побиват, като я гледам. После се сетих, че подобна мисъл вече ми беше минала през главата и сетне се опитах да си спомня кога за пръв път си помислих това и… е, нищо не можах да си спомня. Сякаш никога не съм я виждала преди… само дето не беше точно така. Имах чувството, че тя отдавна е тук, но аз едва сега я забелязвах.
— Може би един ден е долетяла през прозореца, яхнала метла — каза Алиша Кум. — Както и да е, сега мястото й е тук. — Тя се огледа. — Човек не може да си представи тази стая без нея, нали?
— Не — рече Сибил и леко потръпна. — Но ми се ще да можех!
— Да можете какво?
— Да си представя стаята без нея.
— Всички ли сме се чалнали по тази кукла? — попита нетърпеливо Алиша Кум.
— Че какво й е толкова на бедничката? Прилича ми на раздърпана зелка, но вероятно — добави тя — това е така, защото не съм си сложила очилата. — Тя ги постави на носа си и строго погледна куклата. — Да — рече след това, — разбирам какво имате предвид. Тя наистина е малко зловеща… тъжна, но и… е, потайна и доста непоколебима.
— Смешно — добави Сибил. — Мисис Фелоус-Браун изпитваше огромна неприязън към нея.
— Тя е от хората, които не се притесняват да кажат това, което мислят — рече Алиша Кум.
— Но е странно — настоя Сибил, — че тази кукла толкова я впечатли.
— Е, хората понякога съвсем без повод изпитват неприязън към нещо или някого.
— Може би — рече Сибил през смях. — До вчера тази кукла не е била тук… може би просто… е долетяла през прозореца, както казахте вие, и се е настанила тук.
— Не — каза Алиша Кум. — Сигурна съм, че е тук от известно време. Може би едва вчера е станала видима.
— Това е и моето усещане — каза Сибил, — че тя е тук от известно време… но все едно, въобще не си спомням да съм я виждала до вчера.
— А, скъпа — живо каза Алиша Кум, — престанете! Карате ме да се чувствам доста особено, тръпки ме полазиха вече. Престанете да създавате свръхестествена истерия около това създание! — Тя вдигна куклата, разтърси я, пооправи й раменете и пак я сложи да седне, но на друг стол. Куклата веднага клюмна и се отпусна настрани.