— Чудя се, мисис Хармън, дали ще имате нещо против… Бихме искали да вземем сакото му. Нали знаете, последната дреха, която е носил. Е, жена ми е малко сантиментална…
— Разбира се — каза Бънч. — Искате ли първо да го почистя? Боя се, че е доста… е, доста е изцапано.
— О, не, не, не, няма значение.
Бънч се намръщи.
— Чудя се къде ли е сега… извинете ме за момент. — Тя се качи на горния етаж и след няколко минути се върна. — Много съжалявам — каза тя задъхано. — Моята прислужница го сложила при дрехите за химическо чистене. Отне ми доста време, докато го намеря. Ето, вземете го. Ще ви го увия в хартия.
Тя то направи, без да обръща внимание на протестите им, после сърдечно се сбогува с тях и те си тръгнаха.
На връщане Бънч бавно прекоси преддверието и влезе в кабинета. Преподобният Джулиан Хармън вдигна поглед и лицето му се проясни. Той пишеше проповед и се опасяваше, че се е отклонил от темата поради интереса си към политическите взаимоотношения между Юдея и Персия по време на царуването на Кир2.
— Да, скъпа? — подкани я той.
— Джулиан — каза Бънч. — Какво точно означава „светилище“?
Джулиан Хармън с благодарност отмести настрана листите с проповедта.
— Ами — каза той, — в римските и гръцките храмове под светилище са разбирали местата, където се е намирала статуята на бога. Латинската дума за олтар „ара“ значи също убежище, закрила. — Той поучително продължи: — През триста деветдесет и девета година от новата ера правото на светилище в християнските църкви е било окончателно и категорично признато. В Англия за право на светилище за пръв път се споменава в Сборника от закони, издаден от Етълбърт през шестстотната година от новата ера…
Той имаше намерение да продължи още със своето изложение, но, както често се бе случвало и преди, бе смутен от начина, по който съпругата му прекъсна неговата високоерудирана реч.
— Миличък — каза тя. — Много си сладък.
Тя се наведе и го целуна по върха на носа. Джулиан се почувства като куче, което награждават за това, че е изпълнило ефектен номер.
— Семейство Екълс бяха тук — каза Бънч.
Викарият се намръщи.
— Екълс ли? Като че ли не си спомням…
— Не ги познаваш. Това са сестрата на мъжа от църквата и нейният съпруг.
— Трябваше да ме повикаш, скъпа.
— Не се наложи — каза Бънч. — Не бе необходимо да бъдат утешавани. Чудя се… — Тя се намръщи. — Ако утре оставя тенджерата с яденето във фурната, ще се справиш ли, Джулиан? Смятам да отскоча до Лондон за продажбите.
— Какво ще продаваш, мила? — Съпругът й я погледна озадачено. — Какво си си наумила този път?
Бънч се засмя.
— Не, миличък, имах предвид разпродажбите. В Бъроуз и Портмънс се организират специални разпродажби на домашно бельо. Нали знаеш, чаршафи, покривки, хавлии и кърпи за стъкло. Не зная какво толкова правя с нашите кърпи, че се износват толкова бързо. Освен това — замислено добави тя, — иска ми се да навестя леля Джейн.
Тази мила възрастна дама, мис Джейн Марпъл, от две седмици се наслаждаваше на прелестите на големия град, удобно настанена в малкия апартамент на своя племенник.
— Толкова любезно от страна на Реймънд — измърмори тя. — Заминаха с Джоан за Америка за две седмици и настояха да дойда тук и да се позабавлявам. А сега, скъпа Бънч, разкажи ми какво те тревожи.
Бънч бе любимата кръщелница на мис Марпъл и възрастната дама я погледна с много обич. Бънч си бе сложила най-хубавата филцова шапка, която сега килна още по-назад на тила и започна да разказва.
Разказът й бе кратък и ясен. Когато тя приключи, мис Марпъл кимна с глава.
— Разбирам — рече тя. — Да, разбирам.
— Ето защо реших, че трябва да те видя — каза Бънч. — Нали разбираш, не съм толкова умна…
— Но ти си умна, скъпа!
— Не, не съм, не и колкото Джулиан.
— Джулиан, разбира се, е човек с висок интелект — каза мис Марпъл.
— Вярно е — каза Бънч. — Джулиан е интелигентен, но, от друга страна, аз пък имам усет.
— Ти имаш и здрав разум в главата си, Бънч, а си и много интелигентна.
— Просто не знаех какво трябва да сторя, нали разбираш. Не можех да попитам Джулиан, защото… е, мисля… искам да кажа, че той е толкова благопристоен…
Тази констатация се оказа съвсем понятна за мис Марпъл и тя рече: