И така стигнах до момента, в който трябваше да си завържа вратовръзката. Застанах пред огледалото. Виждах лицето си, раменете си, а зад тях стената зад гърба си — една най-обикновена гола стена, по средата на която имаше врата. Привършвах с вратовръзката, когато забелязах вратата да се отваря. Не знам защо, но не се обърнах. Мисля, че би било съвсем естествено, но все пак не го направих. Просто гледах как вратата бавно се открехва. Когато се отвори напълно, видях стаята зад нея. Представляваше спалня — по-голяма от моята — с два кревата. И изведнъж дъхът ми секна.
На ръба на едното легло седеше момиче, а около шията му бяха обвити ръце на мъж. Той бавно я поваляше назад и в същото време стискаше гърлото й така, че момичето започваше да се задушава. Не беше възможно да греша. Това, което ставаше пред очите ми, бе съвсем ясно — убийство.
Добре виждах лицето на момичето, златистите й коси, болезнения страх, изписан на красивото й лице, което бавно се наливаше с кръв. От мъжа виждах само гърба, ръцете и един белег, който минаваше през лявата страна на лицето и стигаше до врата.
Като сега го разказвам, ми е необходимо известно време, но в действителност бяха минали секунда-две, през които гледах като втрещен. После се обърнах, за да се притека на помощ…
Но на стената зад мен, тази, която се отразяваше в огледалото, имаше само един викториански махагонов гардероб. Ни следа от отворена врата или сцена на насилие. Отново се извърнах към огледалото. В него се отразяваше единствено гардеробът…
Прекарах ръце през очите си. После скочих към другия край на стаята и се опитах да избутам гардероба, но в този момент Нийл влезе през вратата откъм коридора и ме попита какво, по дяволите, се опитвам да направя.
Трябва да си е помислил, че съм се смахнал, когато се обърнах към него и поисках да разбера дали зад гардероба има врата. Той каза да — имало врата и тя водела в съседната стая. Попитах го кой живее там и той отвърна, че там били настанено някакво семейство Олдъм — майор Олдъм и съпругата му. Поисках да разбера дали мисис Олдъм е с руса коса и когато той сухо отговори, че била тъмнокоса, започнах да усещам, че вероятно вече ставам смешен. Овладях се, дадох някакво мъгляво обяснение и заедно слязохме долу. Рекох си, че може би съм получил някаква халюцинация и се засрамих от глупавото положение, в което бях изпаднал. И тогава… тогава Нийл каза:
— Това е сестра ми Силвия — и пред себе си видях прекрасното лице на момичето, което онзи мъж душеше… а после ми представиха и нейния годеник — висок, тъмнокос и с белег на лявата страна на лицето.
Е, това е. Хайде сега помислете и кажете какво бихте направили вие на мое място. Пред мен стоеше момичето… същото момиче и същият мъж, когото видях да я души, а само след месец те щяха да се оженят… Беше ли това някакво пророческо видение за бъдещето? Дали Силвия и съпругът й щяха след време да дойдат тук, да се настанят в тази стая (най-хубавата свободна стая) и дали сцената, на която бях станал свидетел, нямаше да се превърне в зловеща реалност?
Какво трябваше да сторя? Можех ли въобще да направя нещо? Щеше ли някой — Нийл или самото момиче — да ми повярват? Отново и отново премислях всичко това през седмицата през която бях там. Да проговоря или да мълча? А освен това, се бе появило и друго усложнение — влюбих се в Силвия Карслейк от пръв поглед… желаех я повече от всичко на света, а това някак си ми връзваше ръцете.
От друга страна, ако продължавах да мълча, Силвия щеше да се омъжи за Чарлз Кроули и той щеше да я убие…
И така, в деня преди да си замина, аз й разказах всичко. Заявих, че очаквам тя да ме вземе за смахнат, но тържествено се заклех, че й предавам нещата такива, каквито ги видях и знам, че след като тя е решила да се омъжи за Кроули, аз съм длъжен да й разкажа моето странно преживяване.
Тя ме изслуша, без да ме прекъсва. В очите й имаше нещо, което не разбирах. Въобще не изглеждаше ядосана. Когато свърших, тя сериозно ми благодари. А аз не спирах да повтарям като малоумен:
— Видях го. Наистина видях всичко това.
А тя ми каза:
— Сигурно е така, щом ми го казвате. Вярвам ви.
Накрая аз си заминах, без да съм наясно дали съм постъпил правилно или съм се държал като глупак, но седмица по-късно Силвия развали годежа си с Чарлз Кроули. После започна войната и нямаше време да се мисли за такива неща. Веднъж или два пъти, докато бях в отпуск, случайно срещнах Силвия, но се стараех да я избягвам, доколкото бе възможно.