Хенрик Ибсен
Куклен дом
Хелмер, адвокат
Нора, негова жена
Доктор Ранк
Госпожа Линде
Крогстад, ходатай
Трите малки деца на Хелмерови
Анна-Мария, бавачка
Прислужница
Носач
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
(Приятно и с вкус, но не луксозно наредена стая. На дъното вдясно една врата води за преддверието; втора врата вляво на дъното води за работната стая на Хелмер. Между тези две врати има пианино. По средата на лявата стена има врата, малко по-напред прозорец. Близко до прозореца кръгла маса с кресло и малка софа. На дясната странична стена по-назад врата; до същата стена по-напред кахлена печка, пред нея няколко кресла и един стол-люлка. Между печката и страничната врата малка маса. По стените медни гравюри. Една лавица е порцеланови и други художествени дреболии; малка библиотека с книги в разкошна подвързия; цялата стая е постлана с килим. В печката гори огън. Зимен ден.
В преддверието се звъни; веднага се чува, че се отваря. Нора влиза в стаята, като тананика весело; тя е с шапка на главата и връхна дреха, носи множество пакети, които слага на масата вдясно. Оставя отворена зад себе си вратата ига преддверието и там се вижда носач, който държи елха и кошница; той ги предава на прислужницата, която им е отворила.)
НОРА. Скрий добре елхата, Елена! Децата в никакъв случай не бива да я видят до довечера, когато ще бъде украсена. (Към носача, като изважда портмонето си.) Колко?
НОСАЧЪТ. Петдесет йори.
НОРА. Ето една крона. Не… задръжте остатъка! (Носачът благодари и излиза. Нора затваря вратата. Тя все още се смее тихо и доволно на себе си, като сваля шапката и съблича връхната дреха. Изважда из джоба си книжна кесийка с бадемки и изяжда няколко; после отива на пръсти до вратата на мъжа си и подслушва.) Да, в къщи е. (Отново тананика тихо за себе си и отива до масата вдясно.)
ХЕЛМЕР (от стаята си). Чучулигата си чурулика вън?
НОРА (като отваря някои пакети). Да, тя чурулика.
ХЕЛМЕР. Катеричката ли тропоти там?
НОРА. Да.
ХЕЛМЕР. Кога се прибра катеричката у дома?
НОРА. Ей сега. (Пъхва кесийката с бадемките в джоба и си изтрива устата). Торвалд, ела да видиш покупките!
ХЕЛМЕР. Не ми пречи! (Скоро след това отваря вратата, като държи перото в ръка.) Покупки ли, казваш? Толкова много неща? Лекомисленото синигерче пак ли е излизало и прахосвало пари?
НОРА. Но, Торвалд, тази година можем вече да го ударим малко на лукс. Нали? Съвсем, съвсем мъничко. Та нали сега ще получаваш голяма заплата и ще печелиш много, много пари!
ХЕЛМЕР. Да, от Нова година. Но ще минат още цели три месеца, докато заплатата започне да тече.
НОРА. Ех, дотогава можем да правим заеми.
ХЕЛМЕР. Нора! (Отива до нея и шеговито я дръпва за ухото.) Пак ли те прихвана лекомислието? Да предположим, че взема назаем днес хиляда крони и ти ги пръснеш за Коледа, а вечерта на Нова година падне тухла на главата ми и аз се просна…
НОРА (затулва устата му). Пфу, не приказвай такива гадости!
ХЕЛМЕР. Да, предположи за миг, че се случи такова нещо! Какво ще правиш тогава?
НОРА. Случи ли се такова страшно нещо, ще ми бъде съвсем безразлично дали имам дългове или не.
ХЕЛМЕР. Ами хората, от които съм заел парите?
НОРА. Хората ли? Какво ме е грижа за тях? Нали са чужди.
ХЕЛМЕР. Нора, Нора! Ти си истинска жена! Но сериозно, Нора: ти знаеш какво мисля по тая точка. Никакви дългове! Никога заеми! Има нещо несвободно, а заедно с това и нещо некрасиво в едно домакинство, основано на заеми. До ден-днешен ние двамата издържахме храбро, нека продължим така и през останалото късо време — там, гдето се налага.
НОРА (отива до печката). Е да, както искаш, Торвалд.
ХЕЛМЕР (върви подире и). Ех, малката чучулига не бива пък сега да си отпуска крилцата. А? Катеричката стои и се цупи? (Изважда портмонето си.) Нора, какво ли има тук?
НОРА (се обръща бързо). Пари!
ХЕЛМЕР. Вземи! (Дава и няколко банкноти.) Боже мой, зная, че по Коледа в къщи трябват много пари.
НОРА (брои). Десет — двайсет — трийсет — четиридесет. Благодаря, Торвалд, много ти благодаря! Ще изкарам дълга с тях.
ХЕЛМЕР. Да, наистина трябва!
НОРА. Да, да, ще изкарам дълго. А сега ела да ти покажа покупките. И толкова евтини са! Виж тук: нови дрехи за Ивар… взех му и сабя. Ето конче и свирка за Боб и кукла с люлка за Еми. Вярно, доста простички, но тя веднага чупи всичко. А ето плат за дрехи и носни кърпи за прислужниците. Всъщност Майка Анна-Мария би трябвало да получи много повече!