НОРА. Наистина така изглежда.
КРОГСТАД. Не само заради заплатата! Това все пак най-малко ме занимава. Касае се за нещо друго. Е да, трябва да говоря открито. Вижте, касае се за следното: вам, както на всички, положително е известно, че преди няколко години аз се провиних в едно безразсъдство.
НОРА. Мисля, чувах такова нещо.
КРОГСТАД. Работата не стигна до съда. Ала от тоя миг нататък всички пътища като че из един път се затворих/а за мене. Тогава се хвърлих в тия сделки, които вие знаете. Та аз трябваше да захвана нещо и мога да кажа, че не бях някой от най-лошите. Сега обаче трябва да се измъкна от цялата тая история. Синовете ми подрастват; заради тях трябва да опитам да си възвърна колкото е възможно повече гражданско уважение. Службата в банката беше, тъй да се каже, първото стъпало за мене. А сега вашият мъж иска с един ритник да ме събори от стълбата, за да падна отново в калта.
НОРА. Но, за бога, господин Крогстад, абсолютно не е в негова власт да ви помогне.
КРОГСТАД. Защото вие нямате добрата воля. Обаче аз имам средство да ви заставя.
НОРА. Все таки няма да кажете на мъжа ми, че ви дължа пари?
КРОГСТАД. Хм… ами ако му кажа?
НОРА. Това би било позорно от вас. (Иде и да заплаче.) Тази тайна, която е моя радост и моя гордост, бива ли той да я узнае по такъв грозен и просташки начин? Да я узнае от в а с? Вие бихте ме изложили на най-страшни неприятности…
КРОГСТАД. Само неприятности ли?
НОРА (буйно). Но… направете го! Вие самият ще имате най-голяма вреда; тъкмо тогава моят мъж ще види какъв лош човек сте. И тогаз съвсем няма да запазите службата си!
КРОГСТАД. Аз попитах, дали се опасявате само от д о-м а ш н и неприятности?
НОРА. Ако моят мъж узнае, той, естествено, веднага ще изплати остатъка от сумата. И тогава няма да имаме вече нищо общо с вас.
КРОГСТАД (се приближава една крачка). Чуйте, госпожо Хелмер! Или нямате добра памет, или нямате представа за сделки. Ще трябва да ви обясня по-основно.
НОРА. Как така?
КРОГСТАД. Когато вашият мъж беше болен, вие дойдохте при мене, за да заемете хиляда и двеста талера.
НОРА. Не познавах никого другиго.
КРОГСТАД. Аз обещах да ви набавя парите…
НОРА. И ми ги набавихте.
КРОГСТАД. Обещах да ви набавя сумата при известни условия. Вие бяхте тогава толкова заета с болестта на вашия мъж и тъй усърдно търсехте да се сдобиете с пари за път, че не помисляхте за каквито и да били странични обстоятелства. Затова ще бъде твърде уместно да ви ги припомня. Е добре, аз обещах да ви набавя парите срещу запис, попълнен от мене.
НОРА. И подписан от мене.
КРОГСТАД. Добре. Но отдолу аз добавих още няколко реда, с които вашият баща поемаше поръчителството за тоя дълг. Тия редове следваше да бъдат подписани от баща ви.
НОРА. Следваше?… Та той ги подписа.
КРОГСТАД. Мястото за датата аз оставих празно; тоест… сам баща ви следваше да отбележи деня, на който е подписал записа. Спомняте ли си, уважаема госпожо?
НОРА. Да, мисля…
КРОГСТАД. После аз ви предадох записа, за да го изпратите по пощата на вашия баща. Не беше ли така?
НОРА. Да.
КРОГСТАД. И естествено вие направихте това веднага, защото само след пет или шест дни вие ми върнахте записа с подписа на вашия баща. След това аз ви броих сумата.
НОРА. Е да. Но нима аз не я погасявах редовно?
КРОГСТАД. Доста редовно. Но — за да се върнем на онова, за което говорехме — тежки трябва да са били онези дни за вас, уважаема госпожо.
НОРА. Да, тежки бяха.
КРОГСТАД. Баща ви сигурно е бил много болен? Нора. Той беше на смъртно легло.
КРОГСТАД. И умря наскоро след това?
НОРА. Да.
КРОГСТАД. Кажете ми, госпожо Хелмер, помните ли случайно деня, в който умря баща ви? Искам да кажа: датата?
НОРА. Татко умря на 29 септември.
КРОГСТАД. Съвсем правилно. Аз се осведомих за това. Ето защо инак не мога да си обясня едно странно обстоятелство. (Изважда един лист.)
НОРА. Какво странно обстоятелство? Не зная…
КРОГСТАД. Странното обстоятелство, уважаема госпожо, че вашият баща е подписал тоя запис три дни след смъртта си.
НОРА. Как? Не разбирам…
КРОГСТАД. Баща ви е умрял на 29 септември. Вижте сега тук… тук подписът на вашия баща носи дата 2 октомври. Не е ли странно, уважаема госпожо?
(Нора мълчи.)
КРОГСТАД. Можете ли да ми обясните това?
(Нора все още мълчи.)
КРОГСТАД. Очебийно е също, че думите „2 октомври“ и годишното число не схождат с почерка на баща ви, а по-скоро с друг почерк, който ми се струва познат. Е, това е лесно обяснимо. Баща ви може да е забравил да сложи дата на подписа си и после вероятно някой друг е поставил напосоки датата, преди да е знаял за смъртта. В това няма нищо лошо. От значение тук е подписът, а той е достоверен, нали, госпожо Хелмер? Вашият баща е подписал името си саморъчно, нали?