ГОСПОЖА ЛИНДЕ. И ти не по-малко, струва ми се. Не-напразно си дъщеря на баща си. Но я кажи, доктор Ранк винаги ли е тъй разстроен, както беше вчера?
НОРА. Не, вчера беше твърде очебийно. Впрочем той страда от една много опасна болест. Горкият, има охтика в гръбнака. Трябва всъщност да знаеш, че баща му бил крайно противен човек, държал си жени, и тъй нататък… и затова, разбираш ли, синът заболял още в детските години.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ (пуска работата в скута си). Но, мила, добра Нора, откъде знаеш тия неща?
НОРА (разхожда се). Ех, когато човек има три деца, идват му понякога гости — жени, които са кажи-речи половин доктори; и разказват туй-онуй.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ (шие отново; къса пауза). Всеки ден ли идва доктор Ранк у вас?
НОРА. Всеки божи ден. Та той е най-добрият приятел на Торвалд от младини. А също и мой добър приятел. Докторът принадлежи, така да се каже, към семейството ни.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Но я ми кажи: напълно искрен ли е този човек? Искам да кажа, не обича ли да прави комплименти на хората?
НОРА. Наопаки. Защо питаш?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Вчера, когато ти ме запозна с него, той ме увери, че бил чувал често името ми тук у вас. Обаче после забелязах, че твоят мъж нямаше представа коя съм аз всъщност. Как може тогава господин Ранк…
НОРА. Да, съвсем правилно, Кристина. Торвалд ме обича тъй неизказано, че иска да ме има единствено за себе си, както сам казва. През първите години той почти ревнуваше, когато аз само споменавах милите си близки у дома. Тогава, естествено, аз престанах. Но с доктора говоря често тия неща; защото, виж, той обича да ги слуша.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Чуй, Нора, в много неща ти си още дете. Аз съм някоя и друга година по-стара от тебе и имам малко повече опит. Ще ти кажа нещо: гледай да туриш край на тая история с доктор Ранк.
НОРА. Да туря край… на коя история?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Тъй, изобщо, искам да кажа. Вчера ти дърдореше за някакъв богат обожател, който щял да ти набави пари…
НОРА. Да, за такъв, който изобщо не съществува, уви! Какво по-нататък?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Доктор Ранк състоятелен ли е?
НОРА. Да, състоятелен е.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. И няма никого, за когото да се грижи?
НОРА. Никого. Но…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. И идва всеки ден у вас?
НОРА. Казах ти го вече.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Как може този изтънчен човек да бъде толкова натраплив?
НОРА. Аз абсолютно не те разбирам.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не се преструвай, Нора. Мислиш ли, че аз не отгатвам от кого си заела тия хиляда и двеста талера?
НОРА. Луда ли си? Как можеш да помислиш такова нещо? Един приятел на нашия дом, който ни навестява всеки ден… Какво страшно неприятно положение би било!
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Значи, действително не е той?
НОРА. Не, наистина не. Не съм помислила нито за миг… Па и тогава той още нямаше пари за даване назаем; получи наследство много по-късно.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Смятам, че това е било щастие за тебе, мила Нора.
НОРА. Не, да помоля доктора… не би ми дошло на ум до края на живота ми… Впрочем аз съм твърдо убедена, че ако го помоля, то…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Разбира се, няма да го направиш.
НОРА. Разбира се, не. Не мога да повярвам, не мога да помисля, че би станало нужда. Но съм напълно уверена: ако поприказвам с доктора, то…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Зад гърба на твоя мъж?
НОРА. Аз трябва да се измъкна от другата история… това също става зад гърба му. Аз трябва да се измъкна от тая история.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, да, аз го казах още вчера; обаче…
НОРА (ходи напред-назад). Един мъж може да уреди подобни работи много, по-добре от една жена…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Собственият мъж, да.
НОРА. Глупости! (Спира се.) Когато човек изплати всичко, каквото дължи, той получава записа си обратно, нали?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, разбира се.
НОРА. …и може да го накъса на хиляди парчета и да го изгори… гадния, мръсен лист хартия!
ГОСПОЖА ЛИНДЕ (гледа твърдо, оставя работата настрана и бавно се изправя). Нора, ти криеш нещо от мене.
НОРА. Познава ли ми се?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. От вчера сутринта с тебе се е случило нещо. Какво е то, Нора?
НОРА (отива до нея). Кристина! (Ослушва се.) Пет! Торвалд се връща. Тогава… влез междувременно при децата! Торвалд не може да търпи шиене. Накарай Анна-Мария да ти помогне.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ (търси част от нещата). Да, но няма да си отида оттук, докато не поговорим открито. (Излиза наляво; в същия миг от преддверието влиза Хелмер.)
НОРА (отива насреща му). Ах, как те очаквах, мили Торвалд.