НОРА (на вратата за преддверието). Елена, донесете лампата. (Отива до печката.) Ах, драги докторе, това наистина беше отвратително от вас.
РАНК (става). Че съм ви обичал също тъй съкровено, както онзи другия? Това ли беше отвратително?
НОРА. Не. А това, че ми го казвате. Та то съвсем не беше нужно…
НОРА. Какво ще рече това? Мигар сте знаяла? (Прислужницата влиза с лампата, поставя я на масата и пак излиза.) Нора… госпожо Хелмер… питам ви, знаехте ли?
НОРА. Ах, отгде да зная дали съм го знаяла, или не съм го знаяла? Наистина не мога да ви кажа. Как можахте да бъдете толкова недодялан, докторе! Всичко беше тъй хубаво!
РАНК. Е, накрай поне се уверихте, че съм ви предан тялом и духом. Говорете сега!
НОРА (поглежда го). Сега още?
РАНК. Моля… мога ли да узная за какво се касае?
НОРА. Сега няма да узнаете нищо.
РАНК. Да, да! Не бива да ме наказвате така. Удостойте ме и аз ще направя за вас всичко, каквото е по силите на човек!
НОРА. Не можете да направите вече нищо за мене. Впрочем едва ли ще се нуждая от помощ. Ще видите, всичко е въображение. Положително. Естествено. (Сяда в стола-люлка, поглежда го и се разсмива.) Вие действително сте любезен господин, драги докторе! Сега, на лампа, сигурно се срамувате?
РАНК. Не, всъщност не! Но може би ще трябва да си отида… завинаги?
НОРА. Не, въпреки това не бива да си отивате! Разбира се от само себе си, че ще идвате у нас като по-рано. Знаете, че Торвалд не може да се лиши от вас.
РАНК. А вие?
НОРА. Ах, аз намирам, че тук винаги става страшно забавно, когато дойдете вие.
РАНК. Тъкмо това ме подведе да тръгна по фалшиви дири. Вие сте загадка за мене. Често ми се е струвало, като че ли вие изпитвате толкова радост да бъдете заедно с мене, колкото и с Хелмер.
НОРА. Да, вижте, има хора, които обичаме повече от всичко, и хора, с които най-обичаме да бъдем заедно.
РАНК. О, да, в това има нещо вярно.
НОРА. Когато бях още в родителския дом, естествено, обичах татко повече от всичко. Но винаги ми беше извънредно забавно, когато можех да сляза скрито долу при слугите; защото те никога не ме поучаваха и освен това винаги си разказваха толкова весели работи.
РАНК. Аха, значи, аз заместих тях.
НОРА (скоква и отива при него). Драги, скъпи докторе, не исках да кажа това. Но, вижте, с Торвалд е точно така, както беше с татко…
(Прислужницата влиза от преддверието.)
ПРИСЛУЖНИЦАТА. Госпожо! (Пошепва нещо и й подава една визитна карта,)
НОРА (хвърля поглед върху картата). А! (Пъхва я в джоба си.)
РАНК. Нещо неприятно?
НОРА. Не, не, съвсем не; само… за новия ми костюм…
РАНК. Как? Та той л е ж и там.
НОРА. Ах, да! Този! Касае се обаче за друг; поръчах го… Торвалд не бива да знае…
РАНК. Аха, значи, тази е великата тайна!
НОРА. Да, разбира се! Влезте при него; той е в средната стая, задръжте го дотогава…
РАНК. Не се безпокойте; няма да го пусна. (Отива в стаята на Хелмер.)
НОРА (към прислужницата). Стои в кухнята и чака?
ПРИСЛУЖНИЦАТА. Да, качил се е по задната стълба…
НОРА. Не му ли каза, че в къщи няма никого?
ПРИСЛУЖНИЦАТА Да, но беше безполезно.
НОРА. Не искаше да си отиде?
ПРИСЛУЖНИЦАТА. Не, докато не бил приказвал с госпожата.
НОРА. Тогава пусни го, но безшумно. Не бива да обаждаш никому. Елена; то е изненада за моя мъж.
ПРИСЛУЖНИЦАТА. Да, да, разбирам. (Излиза.)
НОРА. Ужасното ще се случи. Той иде въпреки всичко. Не, не, не, не може да се случи, не бива да се случи! (Отива до вратата на Хелмер и бутна резето. Прислужницата отваря вратата за преддверието, пуска Крогстад и отново затваря вратата зад него. Той е облечен в пътнишка шуба, кожени ботуши и кожена шапка.)
НОРА (отива към него). Говорете тихо; мъжът ми е в къщи.
КРОГСТАД. Добре.
НОРА. Какво искате от мене?
КРОГСТАД. Да се осведомя.
НОРА. Добре, побързайте. Какво има?
КРОГСТАД. Вие сигурно знаете, че получих уволнени ето си.
НОРА. Не можах да го предотвратя, господни Крогстад. Борих се докрай за вашата кауза. Но нищо не помогна…
КРОГСТАД. Толкова малко ли ви обича вашият мъж? Той знае на какви неприятности мога да ви изложа и пак дръзва…
НОРА. Как можете да помислите, че той знае!
КРОГСТАД. Да, разбира се, мислех си го. Та и не би подобавало на моя добродушен Торвалд Хелмер да покаже толкова мъжество…
НОРА. Господин Крогстад, аз изисквам да имате респект към моя мъж.
КРОГСТАД. О, разбира се. Всичкия дължим респект. Но тъй като вие, уважаема госпожо, криете тъй плахо цялата работа, то аз мога да приема, че днес вие сте по-наясно от вчера какво всъщност сте извършила.