НОРА. По-наясно, отколкото вие някога бихте могли да ми обясните!
КРОГСТАД. Естествено, такъв лош юрист като мене…
НОРА. Какво искате от мене?
КРОГСТАД. Само да видя как сте, госпожо Хелмер. Мислих целия ден за вас. Един паричен посредник, един писарушка като мене също има сърце, тъй да се каже.
НОРА. Тогава докажете го; помислете за малките ми деца.
КРОГСТАД. Вие и вашият мъж помислихте ли за моите деца? Обаче сега е все едно! Не бива да вземате работата толкова сериозно… само това исках да ви кажа. Сега засега няма да доведа случката до знанието на съда.
НОРА. Не, нали? Знаех го.
КРОГСТАД. Всичко може да се уреди с добром; не е нужно да стига до ушите на хората; ще остане между нас тримата.
НОРА. Мъжът ми не бива да научи никога.
КРОГСТАД. Как ще попречите? Негли ще успеете да из-платите остатъка?
НОРА. Не, в момента не.
КРОГСТАД. Или имате някакво средство да набавите парите в близко време?
НОРА. Поне никакво, е което бих поискала да си послужа.
КРОГСТАД. Па и не бихте имала никаква полза. Дори да се бяхте изправила тук пред мене с още толкова сухи пари в ръката, пак не бихте получила обратно записа си.
НОРА. Тогава обяснете ми, какво ще правите е него?
КРОГСТАД. Само ще го запазя… да го имам в ръцете си. Никой външен човек няма да узнае нищо. И ако вие се носите с някакво отчаяно решение…
НОРА. Така е.
КРОГСТАД. … ако имате намерение да напуснете дом и семейство…
НОРА. Така е.
КРОГСТАД. …или ако може би сте намислила нещо още по-лошо…
НОРА. Отгде знаете?…
КРОГСТАД. …то откажете се от тая мисъл!
НОРА. Отгде знаете, че се нося с такива мисли?
КРОГСТАД. Човек като нас винаги се носи с такива мисли… в началото. И аз се носих с тях. Но, ах, господи, нямах смелостта…
НОРА (беззвучно). И аз нямам.
КРОГСТАД (облекчен). Нали? Нямате смелостта за това… и вие я нямате?
НОРА. Нямам я; нямам я.
КРОГСТАД. Лък и би било голяма глупост. Щом премине първата домашна буря… В джоба си имам едно писмо до вашия мъж.
НОРА. В което пишете, всичко?
КРОГСТАД. В изразите, доколкото бе възможно, смекчено.
НОРА (бързо). Това писмо не бива да попадне в ръцете му! Скъсайте го, аз ще се помъча да набавя пари.
КРОГСТАД. Извинете, госпожо, но мисля, че току-що ви казах…
НОРА. Ах, аз не говоря за парите, които ви дължа. Кажете ми каква сума изисквате от моя мъж. Аз ще набавя парите.
КРОГСТАД. Не искам никакви пари от мъжа ви.
НОРА. Какво искате най-сетне?
КРОГСТАД. Ще узнаете. Искам да се изправя отново на краката си, уважаема госпожо… искам да се издигна; и вашият съпруг трябва да ми помогне. От година и половина не съм се провинил в никакво непочтено деяние. През това време се борих с най-тежки условия; бях доволен, че мога да се издигна отново стъпка по стъпка. Сега ме изпъждат но сега аз няма да се задоволя с това — да ме приемат отново по милост; казвам ви, искам да се издигна. Искам да се върна в банката; вашият мъж следва да намери някоя служба за мене…
НОРА. Той никога няма да го направи.
КРОГСТАД. Ще го направи. Аз го познавам. Той не смее да се наежва. А бъда ли веднъж вътре, заедно с него… тогава ще видите! Няма да мине една година и аз ще стана дясна ръка на директора. Тогава Нилс Крогстад ще управлява Акционерната банка, а не Торвалд Хелмер.
НОРА. Това няма да доживеете!
КРОГСТАД. Мигар вие ще?…
НОРА. Сега имам смелост.
КРОГСТАД. Ах, не ще ме уплашите! Една такава изтънчена, разглезена дама като вас…
НОРА. Ще видите, ще видите!
КРОГСТАД. Да не се хвърлите под леда? В студената, черна като катран вода? Та после, напролет, да бъдете изхвърлена на брега, грозна, неузнаваема, с окапали коси…
НОРА. Не ще ме уплашите!
КРОГСТАД. И вие мене не. Такива неща не се правят; госпожо Хелмер. А освен това какъв смисъл би имало? Въпреки всичко той ще стои в джоба ми.
НОРА. И после ли, когато аз няма вече?…
КРОГСТАД. Забравяте ли, че доброто ви име и след вашата смърт зависи от мене?
(Нора стои онемяла и го гледа.)
КРОГСТАД. Така, сега знаете в какво положение се намирате. Не вършете глупости! Аз ще чакам от Хелмер отговор на писмото си. И не забравяйте, че сам вашият мъж ме тласна отново по такива пътища. Аз няма никога да му простя. Сбогом, уважаема госпожо! (Излиза през преддверието.)
(Нора изтичва към вратата на преддверието, отваря я малко, слухти.)
Отиде си. Не предаде писмото. Ах, не, не, това е невъзможно. (Отваря все по-широко вратата). Какво значи това? Стои вън. Не слиза по стълбата. Премисля ли? Да не би?… (В кутията пада писмо; после се чуват стъпките на Крогстад, които заглъхват надолу по стълбата. Нора изтичва със задавен вик през стаята до масата пред софата; кратка пауза.) В кутията. (Примъква се плахо до вратата за преддверието.) Лежи там. Торвалд, Торвалд… сега сме безнадеждно загубени!