КРОГСТАД (на вратата). Намерих в жилището си бележка от вас. Какво значи това?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Имам да ви говоря спешно.
КРОГСТАД. Тъй ли? И то трябва да стане в тая къща?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. У мен в къщи беше невъзможно. Стаята ми няма отделен вход. Влезте! Съвсем сами сме; момичето спи, а Хелмерови са горе на бал.
КРОГСТАД (влиза в стаята). Я гледай! Хелмерови танцуват тази вечер? Наистина ли?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, защо не?
КРОГСТАД. Е да, защо ли не!
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Крогстад, да си поговорим ние двамата!
КРОГСТАД. Мигар ние двама има още какво да си говорим?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Имаме много да поговорим.
КРОГСТАД. Никога не бих повярвал.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Защото никога не ме разбирахте добре.
КРОГСТАД. Какво повече имаше за разбиране? Не беше ли старата история? Една безсърдечна жена обръща гръб на един мъж, щом й бъде предложено нещо по-изгодно.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Съвсем безсърдечна ли ме смятате? И мислите ли, че ми беше леко на сърцето, когато скъсах с вас?
КРОГСТАД. Не?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Крогстад, наистина ли сте го мислили?
КРОГСТАД. Ако не е било така, защо тогава ми писахте по тоя начин?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не можех другояче. В мига, когато скъсах с вас, беше мой дълг също да задуша у зае всичко, което вие изпитвахте към мене.
КРОГСТАД (свива пестници). Затова, значи! И само… само заради парите.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не бива да забравяте, че аз имах една безпомощна майка и двама малки братя. Ние не можехме да ви чакаме, Крогстад; вашите изгледи тогава бяха слаби.
КРОГСТАД. Така да е; но вие нямате право да се отричате от мене за угода на друг човек.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, не зная. Често съм се питала сама дали имах право да го направя.
КРОГСТАД (тихо). Когато ви загубих, струваше ми се, като че нямам здрава почва под нозете си. Погледнете ме, сега съм корабокрушенец върху останките на разбития кораб. ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Може би помощта е близко.
КРОГСТАД. Тя беше близко. Но се явихте вие и се изпречихте на пътя.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Без да зная, Крогстад. Едва днес узнах, че ще заема вашето място в банката.
КРОГСТАД. Вярвам ви, щом го казвате. Ала сега, когато знаете… ще се оттеглите, нали?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не. Няма да имате и най-нищожната полза от това.
КРОГСТАД. Ба! Полза, полза!… Аз ще го направя въпреки всичко.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Аз съм се научила да действувам разумно. Поучиха ме животът и суровата, горчива нужда.
КРОГСТАД. А мене животът поучи да не вярвам на фрази.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Тогава той ви е поучил нещо твърде разумно. Но на дела все таки вярвате? Крогстад. Какво искате да кажете?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Вие казахте, че стоите като корабокрушенец върху останките на разбит кораб.
КРОГСТАД. Вероятно имам достатъчно основание да го кажа.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Аз също стоя като корабокрушенец върху останките на разбит кораб. Нямам никого, за когото бих могла да се грижа.
КРОГСТАД. То беше ваш собствен избор.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Тогава нямах друг.
КРОГСТАД. Е, и после?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Крогстад, ако ние двама корабокрушенци можехме сега да се съберем.
КРОГСТАД. Какво говорите?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Двамина върху едни останки на разбит кораб все пак са по-добре, отколкото всеки сам на отделни.
КРОГСТАД. Кристина!
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Какво, мислите, ме доведе в града?
КРОГСТАД. Сигурно не мисълта за мене?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Аз трябва да работя, за да мога да понасям съществуването. През целия си живот, доколкото мога да си спомня, съм работила и това беше най-хубавата ми, единствена радост. Но сега съм съвсем сама на света, с ужасно пуста душа и изоставена. Не е радостно да бъдеш принудена да работиш сама за себе си. Крогстад, дайте ми някого, дайте Ми нещо, за което бих могла да работя.
КРОГСТАД. Не вярвам. То е героизъм на превзета жена, която сама иска да се жертвува… нищо повече!
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Забелязал ли сте някога да съм била превзета?
КРОГСТАД. Действително ли бихте могли да го направите? Кажете ми… известно ли ви е напълно моето минало?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да.
КРОГСТАД. И знаете за какъв ме смятат тук?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. От предишните ви думи звучеше нещо като убеждение, че с мене бихте могъл да станете друг.
КРОГСТАД. Несъмнено.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Мигар това не може да стане и сега?