КРОГСТАД. Кристина, след дълбоко размишление ли говорите с мене? Да, така е. Познавам по очите ви. Значи, действително ще имате смелостта?…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Нужен ми е някой, комуто бих могла да бъда майка; а вашите деца имат нужда от майка. Ние двамата сме нужни един на друг. Крогстад, аз вярвам в доброто зърно у вас; заедно с вас мога да се реша на всичко.
КРОГСТАД (улавя ръцете й). Благодаря, благодаря, Кристина! Сега вече ще съумея да се реабилитирам в очите на другите! О, но аз забравих…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ (ослушва се). Чуйте! Тарантелата. Вървете си! Вървете си!
КРОГСТАД. Защо? Какво има?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Чувате ли танца горе? Когато той свърши, можем да ги очакваме.
КРОГСТАД. Да. Отивам си. Та всичко е напусто. Естествено, вие не знаете каква стъпка предприех срещу Хелмерови.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, зная, Крогстад.
КРОГСТАД. И въпреки това имате смелостта?…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Разбирам много добре докъде може да доведе отчаянието един човек като вас.
КРОГСТАД. Ах, да можех да сторя така, че това да не се е случило!
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Можете лесно; защото писмото ви е още в кутията.
КРОГСТАД. Положително ли знаете?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Съвсем положително; обаче…
КРОГСТАД (гледа я изпитателно). Мигар така трябва да го разбера? Вие искате на всяка цена да спасите приятелката си. Кажете откровено. Така ли е?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Крогстад, който веднъж се е продал заради други, няма да го направи повторно.
КРОГСТАД. Ще поискам обратно писмото си.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не, не!
КРОГСТАД. Да, естествено; ще почакам тук, докато слезе Хелмер; ще му кажа, че трябва да ми върне писмото… че това писмо се отнася само до моето уволнение… че не бива да го чете…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не, Крогстад, не бива да искате обратно писмото си!
КРОГСТАД. Но кажете ми нали вие ме повикахте тук само за него?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, в първата уплаха; но минаха вече двадесет и четири часа и оттогава насам аз бях в тая къща свидетелка на невероятни неща. Хелмер трябва да узнае всичко; тази злощастна тайна трябва да излезе на бял свят, между двамата трябва да се дойде до открито обяснение; невъзможно е да се продължава така с потуляния и уклончивости.
КРОГСТАД. Добре… щом се решавате на това! Но едно мога на всеки случай да сторя и то трябва да стане веднага…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ (ослушва се). Побързайте! Вървете си! Вървете си! Танцът е свършил, ме сме сигурни вече нито за миг.
КРОГСТАД. Ще ви почакам долу.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, добре, можете да ме изпратите чак до външната, врата.
КРОГСТАД. Никога не съм бил тъй ненаказано щастлив. (Излиза през вратата за стълбата; вратата между стаята и преддверието остава отворена.)
ГОСПОЖА ЛИНДЕ (поразтребва малко и оправя връхната дреха и шапката си). Какъв обрат! Да, какъв обрат! Хора, за които бих могла да работя… за които бих могла да живея; дом, в който бих могла да внеса щастие и удобство. Но сега трябва да се пипне здраво… Дано дойдат по-скоро… (Ослушва се.) Аха, идат вече. Где са нещата ми? (Взема шапката си и връхната дреха.)
(Вън се чуват гласовете на Хелмер и Нора, в бравата бива завъртян ключ и Хелмер почти силом въвежда Нора в преддверието Тя е облечена в италианския костюм с наметнат върху него голям черен шал, Хелмер е във вечерно облекло, върху което носи отворено черно домино.)
НОРА (още на вратата, съпротивява се). Не, не, не! Не искам у дома! Искам да отида пак горе. Не искам да се прибирам толкова рано.
ХЕЛМЕР. Но… мила Нора…
НОРА. Ах, умолявам те, Торвалд; моля те от цялото си сърце… само един час още.
ХЕЛМЕР. Нито една минутка повече, сладка Нора. Помниш, че така уговорихме! Тъй! Влез в стаята; тук ще се простудиш. (Въпреки съпротивата й въвежда я кротко в стаята.)
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Добър вечер.
НОРА. Кристина!
ХЕЛМЕР. Как, госпожо Линде, толкова късно тук?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, простете, толкова ми се искаше да видя Нора в премяната й.
НОРА. През цялото време ли ме чака?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да. За жалост… закъснях. Ти беше вече горе, а аз не исках да си отида, докато не те видя. Хелмер (сваля шала от Нора). Да, разгледайте я хубаво. Струва ми се, че заслужава да я види човек. Не е ли прелестна, госпожо Линде?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, трябва да призная…
ХЕЛМЕР. Не е ли необикновено прелестна? Всички гости бяха единодушни в това. Но ужасно своенравно е… сладкото малчуганче. Какво да се прави?! Ще повярвате ли: трябваше Просто да употребя насилие, за да я измъкна.
НОРА. Торвалд, ще съжаляваш, че неми позволи да остана поне още половин час.