ХЕЛМЕР. Има нещо вярно в твоите думи… колкото пресилени и превзети да са те. Но отсега нататък ще бъде другояче. Дните за игра минаха вече; иде времето за възпитание.
НОРА. Чие възпитание? Моето или на децата?
ХЕЛМЕР. Както твоето, така и на децата, любима Нора.
НОРА. Ах, Торвалд, ти не си мъжът, който би могъл да ме възпита в истинска жена за себе си.
ХЕЛМЕР. И го казваш по такъв начин?
НОРА. И аз… нима аз съм подготвена за тая задача — да възпитавам деца?
ХЕЛМЕР. Нора!
НОРА. Не каза ли по-рано сам, че не смееш да ми повериш тая задача?
ХЕЛМЕР. В момент на раздразнение. Как можеш да обръщаш внимание на подобно нещо?
НОРА. Да. Ти беше напълно прав. Аз не съм дорасла за тая задача. Има друга задача, която аз трябва да разреша най-напред. Трябва да се помъча да се възпитам сама. А ти не си мъжът, който би могъл да ми помогне. Трябва да го постигна сама. Ето защо те напускам сега.
ХЕЛМЕР (скоква). Какво казваш?
НОРА. Аз трябва да бъда съвсем сама, за да мога да се справя със себе си и с външния свят. Затова не мога да остана по-дълго при тебе.
ХЕЛМЕР. Нора! Нора!
НОРА. Напускам те веднага. Христина ще ме прибере само за тая нощ…
ХЕЛМЕР. Ти си обезумяла! Ти не можеш да го направиш! Аз ти забранявам!
НОРА. Няма вече никакъв смисъл да ми забраняваш нещо. Ще си взема, каквото ми принадлежи. От тебе не искам да имам нищо… нито днес, нито после.
ХЕЛМЕР. Какво безумие!
НОРА. Утре заминавам за дома… сиреч за предишния роден край. Там ще бъде най-лесно да захвана нещо.
ХЕЛМЕР. О, заслепено, неопитно същество!
НОРА. Трябва да се помъча да придобия опит, Торвалд.
ХЕЛМЕР. Да напуснеш домакинството си, мъжа и децата си! Помисли: какво ще кажат хората!
НОРА. На това не мога да обръщам внимание. Зная само, че за мене то е необходимо.
ХЕЛМЕР. О, това е възмутително. Значи, бягаш от най-светите си задължения?
НОРА. Какво разбираш ти под най-свети задължения?
ХЕЛМЕР. Мигар е необходимо тепърва да ти го казвам! Не са ли те задълженията спрямо твоя мъж и твоите деца?
НОРА. Аз имам други задължения, които също са свети.
ХЕЛМЕР. Други задължения нямаш. Па и какви ли биха могли да бъдат те!
НОРА. Задълженията спрямо себе самата.
ХЕЛМЕР. Ти си преди всичко съпруга и майка.
НОРА. Не вярвам вече в това. Мисля, че преди всичко съм човек, толкова, колкото и ти… или по-скоро: ще опитам да стана. Зная много добре, че светът ще даде право на тебе, Торвалд, и че нещо подобно пише в книгите. Но за мене вече не може да бъде меродавно какво казва светът и какво пише в книгите. Аз самата трябва да размисля, за да добия ясен поглед върху нещата.
ХЕЛМЕР. Мигар не си наясно върху твоето положение в собственото семейство? Няма ли в тия неща един несъмнен водител? Нямаш ли религията?
НОРА. Ах, Торвалд, та аз не зная дори какво е религия!
ХЕЛМЕР. Какво приказваш?
НОРА. Помня само какво каза пастор Хансен, когато отидох на урок за причастието. Той ме поучи, че това и това било религия. Когато се откъсна от сегашните си условия на живот и бъда заставена да се осланям сама на себе си, тогава ще се помъча да вникна и в това. Ще видя дали това, което казва пастор Хансен, е било вярно или по-скоро дали е вярно за м е н е.
ХЕЛМЕР. О, това е нечувано в устата на една млада жена! Но щом религията не може да бъде водител, тогава позволи ми поне да разтърся съвестта ти. Защото морално чувство имаш, нали? Или — отговори ми — може би нямаш?
НОРА. Да, Торвалд, не е лесно да ти отговоря. Абсолютно не зная. Съвсем се обърках по тоя въпрос. Зная само, че моето гледище върху тия неща е съвсем различно от твоето. Па и за първи път сега чувам, че законите са по-други, отколкото мислех аз; а съвсем не мота да проумея, че те са правилни. Значи, една жена нямала право да пощади стария си умиращ баща или да спаси живота на мъжа си! Такова нещо не вярвам.
ХЕЛМЕР. Ти говориш като дете. Ти не разбираш обществото, в което живееш.
НОРА. Не го разбирам, вярно. Но сега искам да го поразгледам отблизко. Искам да разбера кой има право: обществото ли или аз.
ХЕЛМЕР. Ти си болна, Нора, имаш треска; струва ми се дори, че си загубила разсъдъка си.
НОРА. Никога преди не съм чувствувала тъй ясно и уверено както сега.
ХЕЛМЕР. И ясно и уверено ще напуснеш своя съпруг и децата си…
НОРА. Да, ще го направя.
ХЕЛМЕР. Тогава е възможно само едно обяснение.
НОРА. Кое?
ХЕЛМЕР. Ти не ме обичаш вече.
НОРА. Да, тъкмо това е.
ХЕЛМЕР. Нора!… И ти го казваш тъй леко?
НОРА. Изпитвам горчива болка, Торвалд; защото ти винаги си бил толкова добър към мене. Но какво да се прави?! Аз не те обичам вече.
ХЕЛМЕР, (с трудно извоювано спокойствие). Това също ли е ясно и уверено убеждение?