НОРА. Напълно ясно и уверено убеждение. Тази е причината защо не искам да остана по-дълго тук.
ХЕЛМЕР. А можеш ли да ми обясниш е какво проиграх твоята любов?
НОРА. Да, мога. То стана тази вечер, когато чудото не се яви; и тогава аз видях, че ти не си мъжът, за когото съм те смятала.
ХЕЛМЕР. Бъди по-ясна… не те разбирам.
НОРА. Аз чаках търпеливо цели осем години; защото, боже мой, аз съзнавах, че чудото не може да се яви като нещо всекидневно. После се изправих пред гибелта; и ето, аз бях непоколебимо убедена: сега чудото ще дойде. Когато писмото на Крогстад беше вън в кутията, аз не помислих нито за миг, че ти би могъл да се подчиниш на условията на този човек. Бях твърдо убедена, че ще му отвърнеш: разгласи го спокойно пред всички! И ако това беше станало…
ХЕЛМЕР. Е, и?… Ако бях изложил жена си на хули и позор?…
НОРА. Ако това беше станало, аз вярвах твърдо… че ти ще излезеш и ще поемеш всичко върху себе си и ще кажеш: аз съм виновният!
ХЕЛМЕР. Нора!…
НОРА. Искаш да кажеш, че никога не бих приела такава жертва от тебе? Естествено, не. Но каква цена биха имали моите уверения пред твоите? Това беше чудото, на което в страх и боязън се надявах. И за да попреча на това, аз бих сложила край на живота си.
ХЕЛМЕР. С радост бих работил ден и нощ за тебе, Нора… бих търпял за тебе грижи и мъки. Но никой не жертвува честта си заради тия, които обича!
НОРА. Сторили са го стотици хиляди жени!
ХЕЛМЕР. Ах, ти разсъждаваш и говориш като неразумно дете!
НОРА. Така да е. Но ти, ти нито мислиш, нито говориш като мъж, с когото бих могла да се свържа. Когато твоят страх премина — страх не пред това, което застрашаваше мене, а пред онова, което би могло да сполети тебе самия, когато цялата опасност мина, — ти започна да се държиш така, като че ли нищо не се е случило. Точно както преди, аз бях отново твоята малка чучулига, твоята кукла, която ти сега искаше да носиш двойно по-внимателно на ръце, защото тя е толкова слаба и крехка. (Става.) Торвалд, в тоя миг аз разбрах, че цели осем години съм живяла тук с чужд човек и съм имала три деца от него… О, не бива да мисля за това! Бих могла да се разкъсам на хиляди парчета.
ХЕЛМЕР. (тъжно). Виждам, виждам. Действително… между нас е зинала пропаст… Ала, Нора, мигар не можем да хвърлим мост над нея?
НОРА. Такава, каквато съм сега, аз не съм жена за тебе.
ХЕЛМЕР. Аз имам сили да стана друг.
НОРА. Може би… ако ти отнемат куклата.
ХЕЛМЕР. Раздяла… да се разделя с тебе! Не, не, Нора… не мога да си го помисля.
НОРА (влиза в стаята вдясно). Толкова по-решително трябва да стане. (Връща се с шапка и връхна дреха и носи малка пътнишка чанта, която слага на стола до масата.)
ХЕЛМЕР. Нора, Нора, не сега! Почакай до утре!
НОРА (намята връхната дреха). Не мога да остана нощем в жилището на чужд мъж.
ХЕЛМЕР. А не бихме ли могли да живеем тук като брат и сестра?…
НОРА (слага шапката си). Знаеш много добре, че това не би продължило дълго. (Загръща се в шала.) Сбогом, Торвалд! Малките не искам да видя; зная, че остават в ръце, които са по-добри от моите. Такава, каквато съм сега, аз не мога да им бъда нищо.
ХЕЛМЕР. А по-късно някога, Нора… по-късно?
НОРА. Отгде да зная?! Та аз не зная какво ще стане с мене.
ХЕЛМЕР. Но ти си моя жена, сега и в бъдеще.
НОРА. Слушай, Торвалд! Когато една жена напуска къщата на своя мъж, както аз сега, то законът, доколкото зная, го освобождава от всякакви задължения към нея. Най-малкото аз те освобождавам от всякакво задължение. Ти не бива да бъдеш обвързан е нищо, както аз не искам да бъда. От двете страни трябва да царува пълна свобода. Така… връщам ти пръстена. Дай ми моя.
ХЕЛМЕР. И това ли?
НОРА. И това.
ХЕЛМЕР. Ето го.
НОРА. Така. Значи, сега е свършено. Оставям ти ключовете. Момичетата са запознати добре с домакинството… по-добре от мене. Утре, след като замина, ще дойде Кристина, за да прибере нещата, които са моя собственост от по-рано. Те ще ми бъдат изпратени допълнително.
ХЕЛМЕР. Свършено?! Свършено?! Нора, никога ли вече няма да си спомниш за мене?
НОРА. Положително ще бъда принудена да си спомням често за тебе и за децата, и за тоя дом.
ХЕЛМЕР. Бива ли да ти пиша, Нора?
НОРА. Не… никога. Забранявам ти.
ХЕЛМЕР. Но бих могъл да ти пращам…
НОРА. Нищо, нищо.
ХЕЛМЕР. … да ти помогна, ако се нуждаеш от помощ.
НОРА. Казах… не! Не приемам нищо от чужди хора.
ХЕЛМЕР. Нора… никога ли вече не бих могъл да ти бъда нещо повече от чужд човек?
НОРА (взема чантата си). Ах, Торвалд, тогава би трябвало да стане най-голямото чудо…