НОРА. Не, никога. Татко умря точно по това време. Бях решила да го посветя в цялата работа и да го помоля да не издаде нищо. Но понеже той беше толкова тежко болен на легло… За жалост, не беше вече нужно.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. И по-късно ти не се довери никога на мъжа си?
НОРА. Не, за бога, как си го представяш? На него, който е толкова строг в тия неща! А освен това… Торвалд с неговото мъжко самочувство… колко неприятно и унизително би било за него съзнанието, че ми е задължен за нещо. Това би разбъркало напълно взаимните ни отношения. Нашият хубав, щастлив дом не би бил вече такъв, какъвто е сега.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Никога ли няма да му кажеш?
НОРА (замислена, с лека усмивка). Да… може би по-късно някой ден… след много години, когато няма да бъда вече толкова хубава, колкото съм сега. Искам да ти кажа само: когато Торвалд няма да държи толкова на мене, колкото сега; когато вече няма да му доставя радост, че танцувам нещо пред него и се костюмирам и декламирам. Може би ще бъде добре тогава да имам нещо в резерва… (Пресича се.) Ах, глупости, глупости, глупости! Това време няма никога да настъпи! Е, какво ще кажеш за моята велика тайна, Кристина? Не съм ли годна и аз за нещо? Впрочем, трябва да ми повярваш, че тази работа ми Създаде много грижи. На истина не ми беше лесно да посрещам винаги своевременно задълженията си. Защото трябва да знаеш, че в търговския живот има нещо, което наричат тримесечни лихви, и още нещо, което се казва погашение; а парите винаги се набавят тъй ужасно трудно. Виждаш ли, трябваше да пестя, гдето можех, на всяка крачка и стъпка. От парите за домакинството не можех да отделям почти нищо, защото Торвалд трябваше да живее добре. Децата също не можех да оставя да ходят лошо облечени; каквото ми се дава за тях, мислех аз, трябва действително да изразходвам за тях. Сладките, мили деца!
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Тогава навярно е трябвало да се отказваш от своите собствени нужди, бедна Нора?
НОРА. Да, естествено. Аз бях най-лесно досегаема. Всеки път, когато Торвалд ми даваше пари за нови дрехи и други такива работи, аз никога не изразходвах повече от половината; купувах винаги от най-евтиното и най-простото. Истинско щастие е, че всичко ми стои тъй добре и Торвалд, следователно, не забелязваше нищо. Понякога обаче ми ставаше много тежко, Кристина, защото наистина е божествено да ходиш хубаво облечена. Нали?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, разбира се.
НОРА. Тъй, а освен това имах и други приходни Източници. Миналата зима имах щастие да получа огромна писмена работа. Заключвах се и пишех всяка вечер до късно през нощта. Ах, понякога бях тъй уморена, тъй уморена! Но въпреки това беше безкрайно забавно да работя така и да печеля пари. Изглеждах сама на себе си мъж.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Колко можа да погасиш по тоя начин?
НОРА. Не мога да кажа точно. Знаеш ли, много трудно е да се оправи човек е такива сметки. Зная само, че плащах, каквото успявах да събера. Нерядко се чудех какво да правя. (Усмихва се.) Тогава седях и си представях, че някой богат, стар господин се е влюбил в мене…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Как? Какъв господин?
НОРА. Ах, глупости! И… че умира… когато отварят завещанието му, в него стои написано е едри букви: „Всичките ми пари да се изплатят веднага в брой на любезната госпожа Нора Хелмер.“
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Но, мила Нора, какъв беше този господин?
НОРА Господи, не разбираш ли? Старият господин съвсем не съществуваше; аз само си въобразявах… отново и все отново, когато нямах представа как да си набавя пари. Сега обаче всичко е безразлично; старият човек може да остане там, гдето си е; не ме интересува нито той, нито завещанието му, тъй като сега се отървах от всички грижи. (Скоква.) Боже, о боже, Кристина, тази мисъл е наистина чудесна! Безгрижна! Да бъдеш безгрижна, напълно безгрижна! Да можеш да играеш и да се разхождаш с децата; в къщи да ти е хубаво и приятно, точно тъй, както обича Торвалд! А помисли си: скоро ще дойде пролетта с ширното си, синьо небе! Може би тогава ще можем да направим някое малко пътешествие. И може би пак ще видя морето! Ах, да, да! Чудесно е да живееш и да бъдеш щастлива!
(Чува се звънецът в преддверието.)
ГОСПОЖА ЛИНДЕ (става). Звъни се; най-добре ще бъде да си отида.
НОРА. Не, остани; положително не са гости за мене; навярно някой търси Торвалд…
ПРИСЛУЖНИЦАТА (от вратата за преддверието). Извинете, госпожо, дошъл е един господин, който иска да говори с господин адвоката.
НОРА. Искаш да кажеш: с господин банковия директор.
ПРИСЛУЖНИЦАТА. Да, с господин банковия директор; но аз не знаех дали… тъй като при него е господин докторът…