НОРА. Да, така е… но тези ми подари Кристина.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Как? Аз?
НОРА. Е де, е де, не се плаши! Ти не можеш да знаеш, че Торвалд ми ги е забранил. Трябва да знаеш: той се опасява, че ще си разваля зъбите от тях. Ами! От един път нищо няма да им стане! Нали, докторе? Моля, заповядайте! (Пъхва една бадемка в устата му.) И на тебе, Кристина. Аз също ще си взема една; само една… съвсем мъничка… или най-много две. (Отново се разхожда.) Да, сега действително съм чрезмерно щастлива. Остава още само едно, нещо на света, което страшно ми се иска.
РАНК. Какво е то?
НОРА. Тъй страшно ми се иска да кажа нещо и Торвалд да го чуе.
РАНК. А защо не го кажете?
НОРА. Не, не бива; много гадно е.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Гадно?
РАНК. Да, тогава ме би било умно. Но пред нас все пак можете… Е, какво тъй много ви се иска да кажете, че да го чуе Торвалд?
НОРА. Тъй страшно ми се иска да кажа: по дяволите!
РАНК. Полудяхте ли?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Нора!…
РАНК. Кажете го. Ето го и него.
НОРА (скрива кесийката с бадемките). Пет! Пет! Пет!
(Хелмер влиза от стаята си, метнал връхната си дреха върху мишцата и с шапка в ръка.)
НОРА (отива насреща му). Е, мили Торвалд, отърва ли се от него?
ХЕЛМЕР … Да, отиде си.
НОРА. Мога ли да те представя: това е Кристина, пристигнала е днес.
ХЕЛМЕР. Кристина?… Извинете, но не зная…
НОРА. Госпожа Линде, мили Торвалд… госпожа Кристина Линде.
ХЕЛМЕР. Ах, тъй! Вероятно приятелка от младини на жена ми?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, познаваме се от по-рано.
НОРА. И представи си: направила тоя дълъг път дотук, за да поговори с тебе.
ХЕЛМЕР. Как тъй?…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не точно така…
НОРА. Кристина, знаеш ли, е извънредно сръчна в канцеларски работи. И сега страшно би желала да остане под ръководството на способен човек и да научи още повече от това, което вече умее…
ХЕЛМЕР. Много разумно, госпожо Линде.
НОРА. И като чула, че си станал банков директор… било обявено по телеграфа… потеглила незабавно насам и… Нали; Торвалд, ще ми угодиш и ще можеш да направиш нещо за Кристина? А?
ХЕЛМЕР. Е да, не би било съвсем невъзможно. Вероятно сте вдовица?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да.
ХЕЛМЕР. А имате ли опит в канцеларски работи?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, доста.
ХЕЛМЕР. Е, тогава е твърде вероятно, че ще мога да ви намеря някоя служба.
НОРА (плясва ръце). Виждаш ли, виждаш ли?
ХЕЛМЕР. Случихте точно един удобен момент, госпожо Линде…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Как да ви благодаря?
ХЕЛМЕР. Съвсем не е нужно. (Облича връхната си дреха.) За днес обаче ще ме извините.
РАНК. Почакай, ще дойда с тебе. (Донася шубата си от преддверието и я затопля на печката.)
НОРА. Не се бави много, мили Торвалд.
ХЕЛМЕР. Само един час, не повече.
НОРА. И ти ли си отиваш, Кристина?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ (облича връхната си дреха). Да, трябва вече да вървя и да си потърся стая.
ХЕЛМЕР. Тогава бихме могли да слезем заедно по улицата.
НОРА (й помага). Колко глупаво е, че живеем тъй натясно… невъзможно е да те…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Какво приказваш! Сбогом, мила Нора, благодаря ти за всичко.
НОРА. Довиждане! Довечера, разбира се, ще дойдеш. Вие също, докторе. Какво? Ако сте добре ли? Естествено ще сте добре. Само се увийте добре.
(В общ разговор отиват в преддверието; по стълбата се чуват детски гласове.)
НОРА. Ето ги! Ето ги! (Изтичва и отваря.)
(Анна-Мария влиза с децата.)
НОРА. Влизайте, влизайте по-бързо! (Навежда се и ги целува.) Сладките ми, единствените! Погледни ги, Кристина! Не са ли прелестни?
РАНК. Не разговаряйте тука… продухва.
ХЕЛМЕР. Да вървим, госпожо Линде! Тук става вече непоносимо за хора, които не са майки!
(Ранк, Хелмер и госпожа Линде слизат по стълбата, бавачката влиза с децата в стаята. Нора също влиза, като затваря вратата за преддверието.)
НОРА. Колко свежи и весели изглеждате! И с какви червени бузки ми се връщате! Като ябълки и рози. (После децата говорят едно през друго с нея.) Добре ли се забавлявахте? Чудесно. Ах, ти си возил Еми и Боб на шейната? Виж ти! Да, ти си вече готов юначага, Ивар. Дай ми я за малко, Анна-Мария! Сладкото ми, малко кукленце! (Взема от бавачката най-малкото и танцува с него.) Да, да! Мама ще потанцува и с Боб. Какво? Били сте се със снежни топки? О, как ми се иска и аз да съм била е вас! Остави, Анна-Мария, аз ще ги съблека. Остави, остави! Толкова ми е приятно. Иди през това време в детската стая. Изглеждаш съвсем премръзнала. На печката съм ти оставила горещо кафе.