Фредрик Браун
Куклен театър
Ужасът пристигна в Черибел в един непоносимо горещ августовски ден следобед.
Възможно е някои думи тук да са излишни — всеки августовски ден в Черибел, щата Аризона, е непоносимо горещ. Черибел се намира на 89-а автомагистрала, на около петдесет и шест километра южно от Тъсън и на приблизително четиридесет и осем километра северно от мексиканската граница. Две бензиностанции (от двете страни на пътя, за да ловят пътуващите и в двете направления), универсален магазин, кръчма с правото да продава вино и бира, лавка капан за туристите, които не издържат вече без мексикански сувенири, пустееща палатка, в която преди продаваха кълцани шницели, и няколко къщи от напечени тухли, чиито обитатели — американци от мексикански произход, работят в Ногалес, пограничен град на юг от Черибел, и бог знае защо предпочитат да живеят тук и да пътуват до работата си (някои с доста скъпи фордове) — ето, това е Черибел. Табелата над пътя уведомява: „Черибел, Нас. 42.“ Но написаното не съответства напълно на истината. Нас почина миналата година, онзи същият Нас Андърс, който продаваше тук кълцани шницели, и сега би трябвало да бъде написано: „Население — 41.“
Ужасът се появи в Черибел яхнал магаре, а магарето го водеше много стар, белобрад, небрежно облечен златотърсач — наричаха го Дейд Грант. Името на ужаса беше Харвейн. Висок бе около двеста и седемдесет сантиметра, но беше слаб като клечка, толкова слаб, че тежеше не повече от четиридесет и пет килограма, и въпреки че краката му се влачеха по пясъка, за магарето на Дейд изобщо не беше проблем да носи такъв товар. Както се изясни по-късно, краката на Харвейн бяха оставили по пясъка ивици с дължина повече от осем километра, обаче това не бе нанесло никаква вреда на обувките му, приличащи повече на галоши. Освен обувките на него нямаше нищо друго, само сини като яйца на червеношийка бански гащета. Но не ръстът и телосложението му го правеха страшен — ужас предизвикваше кожата му, червена като сурово месо. Изглеждаше така, като че ли кожата му е била одрана, а след това му е била навлечена, само че откъм обратната страна. Черепът и лицето му, също като самия него, бяха продълговати и тесни, във всяко друго отношение той изглеждаше като човек или в крайна сметка приличаше на човешко същество. Ако не се смятаха някои дреболии — това, че косите му бяха с цвета на банските му — сини като яйца на червеношийка, такива бяха и очите, и обувките му. Само два цвята — кървавочервен и светлосин.
Пръв ги забеляза Кейси, собственикът на кръчмата, който току-що бе излязъл през задната врата на своето заведение да глътне малко горещ, но все пак чист въздух. Те се приближаваха откъм източния хълм и бяха вече по равното, на стотина метра от него. когато фигурата върху магарето порази Кейси със странния си вид. Но само първоначално видът й бе странен, ужасът го обхвана, когато разстоянието се намали. Долната му челюст увисна и остана в това положение дотогава, докато странната тройка не достигна на петдесетина метра от него — тогава той бавно тръгна към тях. Някои хора при сблъскване с неизвестното бягат от него, други вървят насреща му. Кейси беше от последните.
Те бяха все още на открито, двайсетина метра от задната стена на малката му кръчма, когато Кейси ги доближи плътно. Дейд Грант се спря и хвърли въжето, с което водеше магарето — магарето отпусна глава. Човекът, приличащ на върлина, стана, по-точно се поизправи над магарето. След това се опря с ръце на гърба му, за миг замря, прехвърли крак през магарешкия задник и седна на пясъка.
— Планетата е с висока гравитация — каза той. — Дълго не може да се стои прав.
— Къде, приятелю, мога да намеря малко водица за магарето? — попита златотърсачът Кейси. — Сигурно му се пие на бедното. Наложи се да оставя меховете, а иначе как щях да го доведа… — И той показа с пръст през рамото си червено-синьото чудовище.
А Кейси едва сега започна да разбира, че пред него с съвсем истинско чудовище. Ако отдалеч съчетанието на тези цветове само леко плашеше, отблизо кожата изглеждаше грапава, покрита с кръвоносни съдове и влажна, въпреки че не беше такава, и — да се провали в земята на това място, сякаш бяха одрали кожата на чудовището, обърнали са я наопаки и отново са му я надянали. А може би просто само я бяха одрал и и толкова. Кейси не беше виждал никога подобно нещо и се надяваше никога вече да не види.
Той усети зад себе си някакво раздвижване и се обърна. Към него се приближаваха другите жители на Черибел — те също бяха видели чудовището и сега идваха към него, но дори и най-близките две момчета останаха на повече от десетина метра от Кейси.